Вчера изприпках до библиотеката и си направих карта за самата нея, в ума ми се въртяха доста заглавия на книги, но бях там само заради един автор, който сякаш беше изчезнал от лицето на Русе !! Благодарение на Министерство на културата които са отделили ценно време да отделят тази книжка печатана само до преди две години, за да може моят премрежен поглед да зърне. Намерих я и по пък към нас бях толкова развънивана, че една не се препънах във врата! Признавам, отначало не я исках толкова много от интерес, а за да впечатля дадена същество. В стечение на обстоятелствата почна да ми става интерестно. Заглвията на повечето глави бяха доста интерестно звучащи, дори и за мен. Прибрах се и си направих спагери карбонара полу фабрикат - ми много ги обичам и са адски вкуси. Малар и да си глуповат като мен и да не боравиш добре с микроволновата фурна.Обадих се на онова определено същество за да му се похвала, но не успях и ми се наложи да му се пхваля по късно. Хванах книжката и почнах да чета. Минах първата глава бързо, впечатленията ми от нея бяха, даден цитат -
„Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана...“ (“Черна пролет”) - копирах го не съм си играла да го преписвам, се намира в първата глава, където той описва детството си в Четеринайсти район - ако не лъжа. - впечатлението ми е, че там описва това, че когато хората достигнат до дадеда възраст, то просто спират, и немогат да продължат напред, нито да се върнат назад, остава само идеята да си припомнят дадени неща, дадени чувства, дадени мисли по дадено време , но животат им спира. Застопорява се и няма повече градация, нито деградация, никакво джижение, един живот е нищета. Но това естествено е според мен.
Прочела съм вече 4 глави. И съм подчертала голяма, част от цялата книга. И това ми беше в главата исках да изложа цитат който аз самата съм извадила, но изпитвам адска трудност когато трябва да препиша голяма част от книгата. И можеби, ако от малка живеех в сват в който вярвам, че се случва и невъзможното бих го направила.
В един доста голям аспект виждам нещата по-различен начин от друите хора, както и те от мен, както и другите от тях, както и дргите от другите за тях хора. Но мога единствено да предположа, че мога да видя всичко щом погледна един човек. Но след последните случки в живота м инакратко, с последни усилия си причиних психически халюцинции и се опитвах, внушавах си , че един човек е това което не е, и никога за жалост - сори и след безброй усилия аз не можах да го накарам да стане такъв. Макар и в един момент да го виждах такъв какъвто ми се щеше да бъде. Брутализъм - живот- мъртви деца - алгебра - метамофроза - самовнушения- болка- страдания- наркотици - плазма - пигментация- меланин - омраза- гордост- присмех- самосъзнание- и пак болка, преплетени с безумното щастие.
