*абууу*

Ха, Пони, странно сега ще пиша хаотично напълно нарочно. Поне музиката която правят Пласийбо ме кара да пиша такива бози. Мило нали?? Цяла сутрин си мечтая някакви пълни глупости, за някакви въображаеми хора. Боядисани рижави коси. Ха, сега пиша това и се опитвам да стигна до някакъв извод какво искам да правя с живота си. Прави ми се това което ми се прави а то е доста объркано. Но много искам. Мисля, също и че трябва да записвам това докато го говоря защото, когато пиша не ми се разбира емоцията. Живея в живот в който нищо не ме е изненадвало от една камара време. Всичко се случва по еднакъв начин. А дори и да се отклони няма да ми направи особено голямо впечатление. Да не казвам изобщо. Не знам някой сеща ли се кога съм му казала някаква истина за подлените 3 години ?? Вярно, само аз мога да се сещам такива неща. Странно. От едно време ми е останал навик да променям имената на хората, заедно с моето и да така да говоря за тях. Едно име не съм променила в живота си до сега. Едно. И май сгреших, че не го смених. Че не излъгах за него. Че не премълчах. Защо винаги го правя, и веднъж спирам? Защо шибаният ми живот е толкова неподреден. Защо никога не обмислям нищо. Но винаги искам повече отколкото ми се полага за всички глупости които правя постоянно. За едно същество на целият свят бих направила всичко и това не съм аз. Ако се отнася до мен, ще ме домързи. И знам, че звучи отвратително. Бих се жертвала. Пренебрегвам си егоизма вече първи месец! Отново. Пренебрегвам себе си. Явно подсъзнателно си мисля, че си струва – знам ли? Любовта не е някаква голяма житейска драма, не е нужно да е такава. Замислям се. Може би хората които са преживели големи драми, не им е нужно излишно драматизиране. Не мисля, че има нещо по – важно ?? Не мисля, че има нещо без което хората не могат. Освен без другите хора. Не мисля, че любовта е нещо толкова важно, освен ако не и даваш човешки качества. Аз си мисля, че съм дала нейните качества на човешко същество. Хората не градят кариера. Никога не са градили. Никой не гради такива глупости. Всички се стремят към любов. Всички независимо видимо или не, съзнателно или не. Всички се стремят към едно и също. И там идва онази глупост с опортюнизма. Хората – знаят, че невсяка връзка се получава, драматизират покрай началото и краят и само за да си е струвала поне мъничко и никога не се замислят, че може би така е устроен, един край винаги е ново начало. На лошо или добро , вселенската мисъл не споменава. Защо драматизираме? – Защо ритаме кошчета и разбиваме стъкла, щом накрая казваме аз го направих, щото ми беше жал за нея. Затова трябва да се драматизира. Защо децата не съзнават, че връзките им и без това са временни – защо не съзнават, че така стоят нещата. Всичко се случва както е писано, и както ние си го направим. А когато ни си го правим както ни е писано и все едно и също. Не мога да разбера какво очакват едни деца да стане от връзката им. И защо са всички тези тийнейджърски глупости – може би защото светът не ни учи на нещо различно. И всички бързаме, бързаме за да хванем нещо което знаем, че ще хванем след една камара години, и неможем да го хванем сега. Но бързаме. И в цялото бързане изпускаме всичко и всички който е трябвало да хванем, но е трябвало преди това да разберем че трябва да ги хванем, но от бързане не ни е останало време. Може би на всички ни е заложено някой ден да останем сами. А просто ние се противопоставяме, на някой над нас, или над самите себе си. „Как да стъпя в/у себе си за да мога да погледна в очите ти ?”Ето това правя аз – стъпвам в/у себе си. Ще стъпвам в/у себе си за да удовлетворя не теб а себе си. Всичко се върти около теб и мен, около нас. Не мога да го мисля по различен начин. Нищо не се върти само около мен. Ако се върти само около мен – то не ме интересува. Не е в интересите ми и в мислите ми.Всичко бих ти дала и бих ти се доверила. Може би не само на един от вас но и на всички или пък само на един и това дето най – много ме дразни е че всички знаете за кого става въпрос. Защото аз не си спазих обещанието. Не е перфектно. Може би трябва да го счупя ??? Или да не му обръщам внимание. На глупостта си имам в предвид ??? Събуждаш се една сутрин и всичко което си мислил в предишният ден не можеш да си позволиш да си го мислиш сега. Просто не можеш. Не можеш да се самоизлъжеш така…това обаче не пречи да излъжеш другите. Съжалявам, че пиша така, сменя ми се музиката и ми идва нова мисъл. Мисля, че имам мания да си чистя ноктите с лакочистител. Никой не ми е нужен. Само един. Един единствен. Искам да живея с него. / да това е правилната форма на изречението „искам да умрем заедно. / И бих си помолила за прошката, че не разбирам, и че се уча докато правя нещата за пръв път. Бих се извинила за всяка една глупост която направих през последните 8 месеца. Защото както казах, всички се върти около мен и теб, за това грешките ми рефлектират само в/у нас. Страх ме е всеки миг щом си говоря с теб , да не направя, нещо грешно. А иначе твърдя, че съм безгрешна. И пак ще сменя темата. Не мога да разбера, защо светът се крепи на лъжи, може би това ни кара да лъжем, може би пък не ми се застава срещу системата. Застава ми се – от няколко грама боен дух и 3 грама нуждата да съм различна. Не искам да съм различна. Просто искам никой да не знае коя съм. Безсмислено е. Как да наложа примерно на Мария, че не съм това което тя мисли. Или на който и да е друг – който е с мен ежедневно. И когато имам нужда да съм себе си – да ме питат какво ми има. Никога не съм си правила труда да опознавам хората които не са си правили труда да ми показват какви са.Аз искам да познавам човекът а не егоцентризма му. Освен ако той самият не се гради на егоцентризма си . Като мен. А когато съм егоцентрична всички си мислят, че не съм аз. Давала съм хиляди шансове на „егоцентричните” да ми покажат, че наистина са такива. И никога не са го правили. Егоцентризма не е да седнеш и да говориш за себе си. Всъщност е точно това. Обаче е различно. Егоцентризма е един вид вяра. Ще се прекръстя на Верослава и ще си пробия ципата под езика. Ама не за да е готино като се целувам/ угх / а за да си угодя на егоцентризма – тоест – на себе си. За да знам, че се казвам Верослава и имам обеца на ципата под езика. Един вид съм се родила никой, изградила съм се като някой и този някой го изграждат ексцентризъм, егоизъм и егоцентризъм. Те се нуждаят от няколко отделни неща за да съществуват. Съществуват когато пиша. Когато пиша забравям принципите които ми липсват за да съм себе си. Защото когато пиша нищо не ми липсва. Или пък пиша от липса. Не знам. Ама ми е все тая. Повечето хора живеят за да изживеят една единствена вечер в живота си. Обаче един път изживяна тя изисква сложна смесица от продължения и съвкупления. Странно нали? Ако преживееш това което най – много искаш, да не мислиш, че после продължаваш да живееш за ради него ?? В негова чест ?? Животът не се обосновава в нещо. Той се обосновава в поредица от неща, случки, мисли и преплетени умопомрачения, които могат да бъдат и забавни, много забавни. Цяла сутрин се смея макар че няма причини. Имам причини за съвсем други неща. Пак си сменям теориите. Както казах, всяка една грешка би се повторила при втори шанс. За това няма нужда от шансове. Дори и да бях друг, човек, от друг пол и друг манталитет бих направила абсолютно / божествени / същите грешки. И това не ми тежи на съвестта, аз живея за да съм себе си. а не за да съм това което обществото иска да бъда. Обществото иска да сме еднакви малки марионетки, да правя това което не искам да правя. Аз искам просто да няма общество. Знам, че ще направя това което трябва. Защото правя това което обществото не иска. Обществото твърди, че иска да работиш, но почнеш ли да работиш ти почва да не доволства. Най-добре е да спреш да градираш. Хубаво ще е да спреш да градираш.Защото така живота ти ще се превърне в един голям вечен куклен театър възпяваш иронията и съвкуплението м/у братовчеди още от ранна ембрионална възраст. Поздравления, постигнахте величествената си цел. Аз не съм част от обществото … антисоциална съм. Държа да си остана антисоциална.Май е единственият начин да се отърва от злощастната си съдба да бъда марионетка на един свят който умира. Успех. Никога не е имало нещо общо – всички е лично – всичко е ново, всичко е отначало. Време има… живеем заради простата причина да сме щастливи. Единствената цел. Ако някой вижда някаква друга цял. Нека изложи тезата си с червен химикал направо в/у моята. Аз друга теза не виждам и всяка чужда ще е невидима за мен. Пише ми се още, но обвинението, че пиша хаотично си го произнесох още в самото начало. Жалко.

Le 15 Novambre ...

November the 14-th….

This gift in painher pain was lifeand sometimes I feel so sorryI regret this, the hurting of youBut you make me so unhappyI'd take my life and leave love with you… -

SMS: …мразя 14 Ноември, непоносимо е факта, че живеем с една мисъл, а на датата и тя трябва да ни се натяква.Страх ме е да заспя защото ще сънувам. Не искам да сънувам, защото събуждайки се от кошмара, няма нещо по което да позная , че е свършил. А съседката на долният етаж хърка като дъскорезница… тъп шибан живот. До един момент светлината на лампата свети уютно, а след това увяхва, към полунощ… а след това единственото което свети е мисълта за следващата сутрин, мракът те поглъща и деформира мислите ти в мънички картонени кутийки , оставаш само ти, обезформеният непотребен индивид по средата на нощта , сгушен като ембрион в плацента от завивки, чакайки да се родиш отново на следващата сутрин в свят на плюшени играчки и лайна, замисляш се дали си струва, само защо ти е било заложено наследствено … а лайната винаги са повече от играчките, дори и в бебешки период.
***КРАЙ***

Гадното винаги е повече от хубавото. Може цял ден да си се радвам и да си се смял, а накрая да ти иде да си счупиш китките само за да може да мислиш за нещо друго, вероятно 30 пъти по – безболезнено отколкото мисълта, че цялата радост отива на вятъра само с един полъх от емоционална тъга. Дори и да имаш в килера си 80 шишета от Джи Би – когато падне целият рафт всичките заминават на кино. А моят рафт е психиката ми. Умопомрачена съм.

Look at me now. I'm broken.Inherit my life.
Никой не иска да чува тъгата щом живее в тъга. А може би и самата тъга не иска да чува себе си. Но всъщност сме косвено свързани с пристрастяването да изпитваме тъга. Ако не изпитвахме тъга нямаше да бъдем себе си. Нямаше да имаме себе си. Щяхме да сме само пипала, които искат ли искат. Нужно не е някой, САМО някой да разбере, боядисаните си коси и там подобни тризъбци, нужно е всички да ги разберем, те винаги се разбират в продължението. Защото всичко трагично има продължение. Като секс игри примерно

....

…детето с пеперудата…

Станала съм толкова не целеустремена. Не много. Но до стачно за да пиша това – но ми се иска да бях като малкото детенце в парка. Бях седнала на една пейка и четях! Или по-скоро ми се искаше да съм сама и да чета.
Замислях се, колко трудно е дори и за възрастен да хване пеперуда.Час – два и след това ще се откаже, а пет минути след това дори няма да помни, че се е случило.Не целеустременост/ Всеки неуспех бавно – малко, по-малко ни тласка към края – колкото и да искаме нещо, желанието просто умира веднага след първият неуспех. Падаш.Ставаш.Продължаваш. Падаш ПАК. Ставаш ПАК. Продължаваш ПАК и когато това „ пак” почне да те бие в главата като брадва, падаш нарочно, само и само за да се откажеш.Тласкаш себе си към неуспех – само защото чакането те изнервя.Свикнал си да не сбъдваш мечтите си, не ти пука дали ще ги сбъднеш.Важното е, че си направил жалкия си опит, които е бих доведен до неуспех още от самото начало.Уморен си да не знаеш как се нарича това което чакаш и какво е – но го чакаш.Все едно да чакаш автобус в непознатият град, в който нямаш познати а нямаш и разписание. Изнервяш се : - отказваш се – нетърпелив – неприятен – непознат – без изводи за краят – просто е по лесно да доведеш всичко до лош край още в началото му – да се откажеш.
-ЖИВОТ- .. без място на което да си построиш спирка, защото от години живееш в една голяма спирка, в която живееш от момента в който някой те е хванал за ръка и ти е казал „ не се опитвай, невъзможно е” – не знаейки, че и с самият него е станало по същият начин. Живееш там където всичко спирка… Автобусът който чакаш минава, но ти предпочиташ да тръгне вместо да тръгнеш към него, макар че адски много ти се иска да се МАХНЕШ.Но самият факт, че може да не успееш, те кара да седиш и да гледаш как заминава. И така всички възможности те подминават, но ти неможеш да рискуваш. – ако начинанието доведе до неуспех, това ще те тласне към депресия.Предпочиташ да не се натоварваш и си загубил увереността си – но не искаш да се натоварваш защото си сам в спирката и там няма на кого да си го изкарваш. Искаш много, но отдавна си спрял да постигаш каквото и да е и последният ти успех е било завършването на гимназия.А спирката се смалява. Дори и да искаш да хванеш пеперудата, предпочиташ да хванеш дистанционното и да си пуснеш порно.Там няма неуспех.Храниш се докато гледаш порно а очите ти бавно са се видоизменили в дупки – загубили връзка с главният мозък. Събираш се на нова година без да знаеш кой ще присъства, важно е присъствието само на бутилката. Загубил си магията на 5 годишното дете. А си мислиш, че си реалист, не - просто не ти остава време да мечтаеш защото си вглъбен в себе си. Най-лошото е, че с 97% става така, че след като се наложи да пораснем и да не сме деца, трябва просто да разберем, че трябва да почнем да се отказваме доброволно.От плюшената си играчка – защото нямаме време да се замислим колко много я обичаме. И в мигове на слабост в целият си живот не сме имали по - близко нещо.
Детето хвана пеперудата, окаля се цялото да лази по Земята…. Майка му, му викна веднъж – ала то не я послуша – окаля се и сигурно около 26 пъти тя ми се изплъзна на косъм, докато последният път тя изпърха м/у пръстите му / може би за последно / …но я хвана.
Това ми напомня как гонех катериците. Макар че са ме хапали. Продължавам да ги гоня и да ги хващам… ала за жалост съм спряла да гоня много други работи, много отдавна - и не че не ми е добре така – просто спирката ми писна…. И сега не знам какво да правя – защото отрицателно заредените частици се движат на обратно…

Октомври – 23 – 2009 …

...Ъген !! 2

-…Ъген 2...


Вашият Господ пак е тук. Християнството преиначава вярата. Ако вярваш в Христос значи всичко друго на което повярваш е едва ли не богоподобно, християнството само богохулства в/у себе си. За да си християнин трябва да вярваш само на Бога. И после се чудиш защо ти разправяли, че си говориш сам. Защото Бога никога няма да ти говори. Аз съм уникалният Господ. Жена. И ако си толкова голям мазохист мога даже да реша и да не ти говоря. Аз съм господ. Толкова много хора вярват в всички глупости които им говоря. Толкова много, че бих ги посъветвала да спрат да ми вярват, за да може и моето божествено аз да умре, изчезне. Може би ще е хубаво да спра да използвам неразбираема метафора.Аз съм господ, всички вярват на това което им кажа. Повечето дори без грам съмнение. Аха. И ето – не съм виновна аз – а те, че ме карат да се чувствам богоподобна. И безскрупулна. Мога с най милият тон да кажа на някого, че съм изнасилила морско свинче и той не само да ми повярва, но и изобщо да не се изненада от факта. Ето това е Господ, той казва много неща, но само той може да докаже, че са така, защото никой друг не е бил там, следователно той казва „ Аз бях там” – както дявола в „ Майстора и Маргарита” и всички му вярват, дори и най-големите атеисти. Затова аз съм Господ. А Господ е безскрупулен. И ако никой н ми вярва, може да се замисли, колко Господа познава. Аз вярвам само на един човек. И дори оборвам мнението му от време на време. Но главно се съветвам с него. Но не е моят Господ… защото господ не ни вижда. За господ всички са невидими. И Господ е егоист. А ТОЙ не е егоист,.. значи не е господ а е нещо много повече… той е обожание, страст, влечения, сияние, телефонен разговор, идея, цел и всичко това на висша степен на доверие, и желание. Което бих изпитала само когато съм само с него, висша степен на чувства, защото не го искам сега, или някога, а го искам постоянно, като цяло, не в даден момент, той просто там, не е нужно да е до мен за да го искам. И това ме кара да се замислям, и да знам, че не ми е нужен Господ. Нужен ми е само ТОЙ. В мислите ми , в подсъзнанието ми , не задължително да до мен. Просто да знам, че го има, да знам, че когато искам да се разкривам има пред кого. И както всички християни съгрешават малко или много срещу Господ с други идоли, лъжи, по голяма любов към бутилката и прочие… Знам, че и аз съгреших спрямо него, Спрямо доверието му … в една малка частица от съзнанието си го пазя само за себе си – там където го виждам такъв какъвто е. Там където мога да опиша всички негови качества, и след това да ги прехвърлям и отново и отново и да боготворя това което е като „ човек” … Всички сме шизофреници, освен простите едноклетъчни организми след нас, които в наше време наброяват доста голям брой.Голяма част от населението ни, бърка моногамията с нежеланието да погледнем от друг ъгъл, просто защото мързела напира в нас постоянно, хората се плашат от Птичи грип и Хепатит… а нас, малкото останали които можем да отделим време да мислим, ни плаши това, че някой ден всичко ще е толкова едноклетъчно и просто, че няма да има над какво да размишляваме и да усъвършенстваме себе си отгоре на каквото и да е. И тогава е денят в който вдъхновението секва, денят на Страшният Съд, където вече няма смисъл да твориш. Където няма за какво да се бориш, просто почваш да живееш за да оцелееш – някак си , и дори малката частица в теб която знае, че си различен, че си нещо повече, да неможе да излезе, защото хората са се видоизменили с страни създания , без уши и очи, без преценка без мнение, човешката раса става безполезна за Земята и тя вече няма нужда от нея. Но макар и мъничките обезформени организамчета да не могат да мислят, те пак сеят разруха.

Семантика или по точно начина на действие на Русенският индивид...

Не мога да съм себе си в този град, за едно голямо съжаление. Не искам да съм себе си тук. За съжаление колкото и да залъгвам себе си. Един път махна ли се от тук на дали бих се свързала с който и да е жител. С който и да е познат. Не, че не бих искала да го направя – просто под съзнателно на дали би направила нещо по въпроса, да се свържа с който и да е от тях. Правя усилия. Адски много усилия да пренебрегвам себе си заради другите. За да съм в добри отношения с тях. Въпреки всички глупости които сме си наговорили. И както каза Човекът с бръснач, сигурно скоро като се прибирам тук няма да има къде да ида. Аз не държа да има къде да ида. Държа на това – хората да ме забравят. А когато хората имат добро впечатление от теб, което тук е преиначен термин, те забравят за теб. Но ако си им направил лошо впечатление, или така или иначе само лошото прави впечатление на видоизменения от манталитета им мироглед, значи ще те помнят. Затова правя всячески усилия да си нормализирам отношенията с всички. Ако съм добра – хората няма да ме обсъждат. Те обсъждат само лошите качества на хората. И аз съм такава. Черногледа. Впечатление ми правят само лошите неща у хората. И добрите ми правят, но тях никой не търси. Начина на действие на организмите се е видоизменил, да отчитат истини и лъжи. За тях лъжата е отчетена като истина, а истината никога не бива отчетена. Но уви, как може да отчетеш нещо, което не си виждал. В моето затворено общество всеки може всичко. И разбира от него. Купиш ли си микрофон – значи имаш талант. Имаш пастели и статив, аха – значи си художник. Направил си, си пиърсинг, О, страхотно – значи вече разбираш от пиърсинг. Прочел си в някакъв сайт за Сталин, или пък учителят ти е разказал и вече си велик защото за „разлика” от всички знаеш кой е Сталин. Пушиш – значи знаеш колко е трудно да ги спреш. Слушаш алтернативни стилове музика – значи си велик и си музикален НЕ инвалид. Имате комин – значи знаеш как се пали печка. Качвал си се веднъж на шофьорско място, но вече си сигурен, че можеш да караш кола, и трактор. Чул си веднъж цитата „ Животът е кучка.” , значи вече, четеш философия и в единадесети клас ще завършиш със 6 плюс. Можеш да изброиш повече от 3 религии, следователно си много духовен и адски умен. Знаеш от урока си по биология разликата м/у миграция, имиграция и емиграция, следователно всички го знаят от там. Можеш да произнесеш думичката „industrial” правилно на български – значи можеш да си го направиш като се пробиеш с пистолет. Толкова си ограничен умствено, че аз и някои хора много ти се чудим, как по дяволите толкова ограничен човек си мисли, че 15 сантиметра е нещо толкова голямо и задоволително. Имаш пенис, значи си надарен. Пиянството оправдава всичко. И трябва да се съобразяваме с хората на които им е зле защото са затворени в себе си, а не защото си имат проблеми. Ето това е. С едно изречение, умствените ти данни са по зле и от на едноклетъчен организъм, защото единствените цели в живота ти буквално се обосновават само с това хората да те познават и да си „отгоре”. Въпреки, че дори и да се помъчиш да кажеш това което написах на дали ще можеш да го прочетеш гладко и без да използваш тъпия си обрязан диалект. Ако те накарат да се опишеш с 10 думички, ти едно на ръка няма да се сетиш за 10 думички, ами и ще гледаш да се изкараш лош защото е модерно. ¾ от думичките които използваш, няма да знаеш какво означават, а другите ще за на нивото на 5 годишната ми братовчедка, сигурно би се описала с тях. Колкото повече се мислиш за дете от големия град, толкова по- голям селянин ставаш. На дали можеш да кажеш българската азбука, но можеш да изброиш клавишите на клавиатурата перфектно. Държиш на това да имаш преживявания които да те карат да изглеждаш по – узрял в очите на другите. В тъпите им овчи погледи. Гледаш на рафта с книги във вас като мебел, или по – скоро украса. И си толкова ограничен, комерсиален, престорен и по твое си велик, че единствената ти гледна точка е върха на носа ти защото не виждаш по далеч от него. Дрънкаш как задникът ти бил голям, но единственото нещо което мога да кажа е, не е възможно да е по голям от егото ти. Не ме мислиш за красива или за каквато и да е – повече от теб. Но умираш от страх, ако аз харесвам някого когото и ти харесваш. Подсъзнателно намираш хората като мен за заплаха – въпреки, че това ти се случва рядко и веднага щом си го помислиш пилешкият ти мозък го изтрива. Умираш от страх някой да не ти каже нещо което не знаеш, затова, чуваш само това което искаш и знаеш само това което си чул, както се пее в една песничка. Не те интересува музиката, а този който я пее. И си безгрешен. …

…Единственото нещо което някога наистина ще ти пречи е тъпото ти ограничено съзнание. В абсолютно всеки един аспект, но понеже е част от теб – на дали някога би било толкова голям проблем…