неделя, 15 ноември 2009 г.

....

…детето с пеперудата…

Станала съм толкова не целеустремена. Не много. Но до стачно за да пиша това – но ми се иска да бях като малкото детенце в парка. Бях седнала на една пейка и четях! Или по-скоро ми се искаше да съм сама и да чета.
Замислях се, колко трудно е дори и за възрастен да хване пеперуда.Час – два и след това ще се откаже, а пет минути след това дори няма да помни, че се е случило.Не целеустременост/ Всеки неуспех бавно – малко, по-малко ни тласка към края – колкото и да искаме нещо, желанието просто умира веднага след първият неуспех. Падаш.Ставаш.Продължаваш. Падаш ПАК. Ставаш ПАК. Продължаваш ПАК и когато това „ пак” почне да те бие в главата като брадва, падаш нарочно, само и само за да се откажеш.Тласкаш себе си към неуспех – само защото чакането те изнервя.Свикнал си да не сбъдваш мечтите си, не ти пука дали ще ги сбъднеш.Важното е, че си направил жалкия си опит, които е бих доведен до неуспех още от самото начало.Уморен си да не знаеш как се нарича това което чакаш и какво е – но го чакаш.Все едно да чакаш автобус в непознатият град, в който нямаш познати а нямаш и разписание. Изнервяш се : - отказваш се – нетърпелив – неприятен – непознат – без изводи за краят – просто е по лесно да доведеш всичко до лош край още в началото му – да се откажеш.
-ЖИВОТ- .. без място на което да си построиш спирка, защото от години живееш в една голяма спирка, в която живееш от момента в който някой те е хванал за ръка и ти е казал „ не се опитвай, невъзможно е” – не знаейки, че и с самият него е станало по същият начин. Живееш там където всичко спирка… Автобусът който чакаш минава, но ти предпочиташ да тръгне вместо да тръгнеш към него, макар че адски много ти се иска да се МАХНЕШ.Но самият факт, че може да не успееш, те кара да седиш и да гледаш как заминава. И така всички възможности те подминават, но ти неможеш да рискуваш. – ако начинанието доведе до неуспех, това ще те тласне към депресия.Предпочиташ да не се натоварваш и си загубил увереността си – но не искаш да се натоварваш защото си сам в спирката и там няма на кого да си го изкарваш. Искаш много, но отдавна си спрял да постигаш каквото и да е и последният ти успех е било завършването на гимназия.А спирката се смалява. Дори и да искаш да хванеш пеперудата, предпочиташ да хванеш дистанционното и да си пуснеш порно.Там няма неуспех.Храниш се докато гледаш порно а очите ти бавно са се видоизменили в дупки – загубили връзка с главният мозък. Събираш се на нова година без да знаеш кой ще присъства, важно е присъствието само на бутилката. Загубил си магията на 5 годишното дете. А си мислиш, че си реалист, не - просто не ти остава време да мечтаеш защото си вглъбен в себе си. Най-лошото е, че с 97% става така, че след като се наложи да пораснем и да не сме деца, трябва просто да разберем, че трябва да почнем да се отказваме доброволно.От плюшената си играчка – защото нямаме време да се замислим колко много я обичаме. И в мигове на слабост в целият си живот не сме имали по - близко нещо.
Детето хвана пеперудата, окаля се цялото да лази по Земята…. Майка му, му викна веднъж – ала то не я послуша – окаля се и сигурно около 26 пъти тя ми се изплъзна на косъм, докато последният път тя изпърха м/у пръстите му / може би за последно / …но я хвана.
Това ми напомня как гонех катериците. Макар че са ме хапали. Продължавам да ги гоня и да ги хващам… ала за жалост съм спряла да гоня много други работи, много отдавна - и не че не ми е добре така – просто спирката ми писна…. И сега не знам какво да правя – защото отрицателно заредените частици се движат на обратно…

Октомври – 23 – 2009 …