понеделник, 16 ноември 2009 г.

Le 15 Novambre ...

November the 14-th….

This gift in painher pain was lifeand sometimes I feel so sorryI regret this, the hurting of youBut you make me so unhappyI'd take my life and leave love with you… -

SMS: …мразя 14 Ноември, непоносимо е факта, че живеем с една мисъл, а на датата и тя трябва да ни се натяква.Страх ме е да заспя защото ще сънувам. Не искам да сънувам, защото събуждайки се от кошмара, няма нещо по което да позная , че е свършил. А съседката на долният етаж хърка като дъскорезница… тъп шибан живот. До един момент светлината на лампата свети уютно, а след това увяхва, към полунощ… а след това единственото което свети е мисълта за следващата сутрин, мракът те поглъща и деформира мислите ти в мънички картонени кутийки , оставаш само ти, обезформеният непотребен индивид по средата на нощта , сгушен като ембрион в плацента от завивки, чакайки да се родиш отново на следващата сутрин в свят на плюшени играчки и лайна, замисляш се дали си струва, само защо ти е било заложено наследствено … а лайната винаги са повече от играчките, дори и в бебешки период.
***КРАЙ***

Гадното винаги е повече от хубавото. Може цял ден да си се радвам и да си се смял, а накрая да ти иде да си счупиш китките само за да може да мислиш за нещо друго, вероятно 30 пъти по – безболезнено отколкото мисълта, че цялата радост отива на вятъра само с един полъх от емоционална тъга. Дори и да имаш в килера си 80 шишета от Джи Би – когато падне целият рафт всичките заминават на кино. А моят рафт е психиката ми. Умопомрачена съм.

Look at me now. I'm broken.Inherit my life.
Никой не иска да чува тъгата щом живее в тъга. А може би и самата тъга не иска да чува себе си. Но всъщност сме косвено свързани с пристрастяването да изпитваме тъга. Ако не изпитвахме тъга нямаше да бъдем себе си. Нямаше да имаме себе си. Щяхме да сме само пипала, които искат ли искат. Нужно не е някой, САМО някой да разбере, боядисаните си коси и там подобни тризъбци, нужно е всички да ги разберем, те винаги се разбират в продължението. Защото всичко трагично има продължение. Като секс игри примерно