*абууу*

Ха, Пони, странно сега ще пиша хаотично напълно нарочно. Поне музиката която правят Пласийбо ме кара да пиша такива бози. Мило нали?? Цяла сутрин си мечтая някакви пълни глупости, за някакви въображаеми хора. Боядисани рижави коси. Ха, сега пиша това и се опитвам да стигна до някакъв извод какво искам да правя с живота си. Прави ми се това което ми се прави а то е доста объркано. Но много искам. Мисля, също и че трябва да записвам това докато го говоря защото, когато пиша не ми се разбира емоцията. Живея в живот в който нищо не ме е изненадвало от една камара време. Всичко се случва по еднакъв начин. А дори и да се отклони няма да ми направи особено голямо впечатление. Да не казвам изобщо. Не знам някой сеща ли се кога съм му казала някаква истина за подлените 3 години ?? Вярно, само аз мога да се сещам такива неща. Странно. От едно време ми е останал навик да променям имената на хората, заедно с моето и да така да говоря за тях. Едно име не съм променила в живота си до сега. Едно. И май сгреших, че не го смених. Че не излъгах за него. Че не премълчах. Защо винаги го правя, и веднъж спирам? Защо шибаният ми живот е толкова неподреден. Защо никога не обмислям нищо. Но винаги искам повече отколкото ми се полага за всички глупости които правя постоянно. За едно същество на целият свят бих направила всичко и това не съм аз. Ако се отнася до мен, ще ме домързи. И знам, че звучи отвратително. Бих се жертвала. Пренебрегвам си егоизма вече първи месец! Отново. Пренебрегвам себе си. Явно подсъзнателно си мисля, че си струва – знам ли? Любовта не е някаква голяма житейска драма, не е нужно да е такава. Замислям се. Може би хората които са преживели големи драми, не им е нужно излишно драматизиране. Не мисля, че има нещо по – важно ?? Не мисля, че има нещо без което хората не могат. Освен без другите хора. Не мисля, че любовта е нещо толкова важно, освен ако не и даваш човешки качества. Аз си мисля, че съм дала нейните качества на човешко същество. Хората не градят кариера. Никога не са градили. Никой не гради такива глупости. Всички се стремят към любов. Всички независимо видимо или не, съзнателно или не. Всички се стремят към едно и също. И там идва онази глупост с опортюнизма. Хората – знаят, че невсяка връзка се получава, драматизират покрай началото и краят и само за да си е струвала поне мъничко и никога не се замислят, че може би така е устроен, един край винаги е ново начало. На лошо или добро , вселенската мисъл не споменава. Защо драматизираме? – Защо ритаме кошчета и разбиваме стъкла, щом накрая казваме аз го направих, щото ми беше жал за нея. Затова трябва да се драматизира. Защо децата не съзнават, че връзките им и без това са временни – защо не съзнават, че така стоят нещата. Всичко се случва както е писано, и както ние си го направим. А когато ни си го правим както ни е писано и все едно и също. Не мога да разбера какво очакват едни деца да стане от връзката им. И защо са всички тези тийнейджърски глупости – може би защото светът не ни учи на нещо различно. И всички бързаме, бързаме за да хванем нещо което знаем, че ще хванем след една камара години, и неможем да го хванем сега. Но бързаме. И в цялото бързане изпускаме всичко и всички който е трябвало да хванем, но е трябвало преди това да разберем че трябва да ги хванем, но от бързане не ни е останало време. Може би на всички ни е заложено някой ден да останем сами. А просто ние се противопоставяме, на някой над нас, или над самите себе си. „Как да стъпя в/у себе си за да мога да погледна в очите ти ?”Ето това правя аз – стъпвам в/у себе си. Ще стъпвам в/у себе си за да удовлетворя не теб а себе си. Всичко се върти около теб и мен, около нас. Не мога да го мисля по различен начин. Нищо не се върти само около мен. Ако се върти само около мен – то не ме интересува. Не е в интересите ми и в мислите ми.Всичко бих ти дала и бих ти се доверила. Може би не само на един от вас но и на всички или пък само на един и това дето най – много ме дразни е че всички знаете за кого става въпрос. Защото аз не си спазих обещанието. Не е перфектно. Може би трябва да го счупя ??? Или да не му обръщам внимание. На глупостта си имам в предвид ??? Събуждаш се една сутрин и всичко което си мислил в предишният ден не можеш да си позволиш да си го мислиш сега. Просто не можеш. Не можеш да се самоизлъжеш така…това обаче не пречи да излъжеш другите. Съжалявам, че пиша така, сменя ми се музиката и ми идва нова мисъл. Мисля, че имам мания да си чистя ноктите с лакочистител. Никой не ми е нужен. Само един. Един единствен. Искам да живея с него. / да това е правилната форма на изречението „искам да умрем заедно. / И бих си помолила за прошката, че не разбирам, и че се уча докато правя нещата за пръв път. Бих се извинила за всяка една глупост която направих през последните 8 месеца. Защото както казах, всички се върти около мен и теб, за това грешките ми рефлектират само в/у нас. Страх ме е всеки миг щом си говоря с теб , да не направя, нещо грешно. А иначе твърдя, че съм безгрешна. И пак ще сменя темата. Не мога да разбера, защо светът се крепи на лъжи, може би това ни кара да лъжем, може би пък не ми се застава срещу системата. Застава ми се – от няколко грама боен дух и 3 грама нуждата да съм различна. Не искам да съм различна. Просто искам никой да не знае коя съм. Безсмислено е. Как да наложа примерно на Мария, че не съм това което тя мисли. Или на който и да е друг – който е с мен ежедневно. И когато имам нужда да съм себе си – да ме питат какво ми има. Никога не съм си правила труда да опознавам хората които не са си правили труда да ми показват какви са.Аз искам да познавам човекът а не егоцентризма му. Освен ако той самият не се гради на егоцентризма си . Като мен. А когато съм егоцентрична всички си мислят, че не съм аз. Давала съм хиляди шансове на „егоцентричните” да ми покажат, че наистина са такива. И никога не са го правили. Егоцентризма не е да седнеш и да говориш за себе си. Всъщност е точно това. Обаче е различно. Егоцентризма е един вид вяра. Ще се прекръстя на Верослава и ще си пробия ципата под езика. Ама не за да е готино като се целувам/ угх / а за да си угодя на егоцентризма – тоест – на себе си. За да знам, че се казвам Верослава и имам обеца на ципата под езика. Един вид съм се родила никой, изградила съм се като някой и този някой го изграждат ексцентризъм, егоизъм и егоцентризъм. Те се нуждаят от няколко отделни неща за да съществуват. Съществуват когато пиша. Когато пиша забравям принципите които ми липсват за да съм себе си. Защото когато пиша нищо не ми липсва. Или пък пиша от липса. Не знам. Ама ми е все тая. Повечето хора живеят за да изживеят една единствена вечер в живота си. Обаче един път изживяна тя изисква сложна смесица от продължения и съвкупления. Странно нали? Ако преживееш това което най – много искаш, да не мислиш, че после продължаваш да живееш за ради него ?? В негова чест ?? Животът не се обосновава в нещо. Той се обосновава в поредица от неща, случки, мисли и преплетени умопомрачения, които могат да бъдат и забавни, много забавни. Цяла сутрин се смея макар че няма причини. Имам причини за съвсем други неща. Пак си сменям теориите. Както казах, всяка една грешка би се повторила при втори шанс. За това няма нужда от шансове. Дори и да бях друг, човек, от друг пол и друг манталитет бих направила абсолютно / божествени / същите грешки. И това не ми тежи на съвестта, аз живея за да съм себе си. а не за да съм това което обществото иска да бъда. Обществото иска да сме еднакви малки марионетки, да правя това което не искам да правя. Аз искам просто да няма общество. Знам, че ще направя това което трябва. Защото правя това което обществото не иска. Обществото твърди, че иска да работиш, но почнеш ли да работиш ти почва да не доволства. Най-добре е да спреш да градираш. Хубаво ще е да спреш да градираш.Защото така живота ти ще се превърне в един голям вечен куклен театър възпяваш иронията и съвкуплението м/у братовчеди още от ранна ембрионална възраст. Поздравления, постигнахте величествената си цел. Аз не съм част от обществото … антисоциална съм. Държа да си остана антисоциална.Май е единственият начин да се отърва от злощастната си съдба да бъда марионетка на един свят който умира. Успех. Никога не е имало нещо общо – всички е лично – всичко е ново, всичко е отначало. Време има… живеем заради простата причина да сме щастливи. Единствената цел. Ако някой вижда някаква друга цял. Нека изложи тезата си с червен химикал направо в/у моята. Аз друга теза не виждам и всяка чужда ще е невидима за мен. Пише ми се още, но обвинението, че пиша хаотично си го произнесох още в самото начало. Жалко.