...Ъген !!

В последни дни, или в моя смисъл – месеци – немога да се отърся от гадния навик да пиша за себе си. За това създадох този блог, но като се замисля, съм си затворила всички мисли някакъв сайт и когато някой ме накара да обясня нещо от написаното наново просто наистина ми се струва безсмислено да го говоря пак. И без това един път вече съм си го говорила на мен си, след това съм го писала и естествено след това съм го прочела, от огромно възхищение – възхищавам се от себе си – и ако ми се наложи да го повторя на някого ще ми отнеме дори и малкото събрани провизии от емоция, независимо, положителна или отрицателна е тя. Натоваря ли се мъничко с каквато и да е емоция и след това изпадам в еднодневна депресия в която изказвам истинските си чувства към хората, и пиша само колко ми е черен, стъпкан и гаден живота. И знам, че не е така. Но просто е тема по която мога да напиша много, но след това пак трябва да я обяснявам на някого, така кръгчето се затваря. Но не и тази „творба” тя е написана докато ме е толкова яд на мен си. И не е замисляна. Трябваше да пиша за шибаните шибанящини които радват шибаните хора. Трябваше да пиша как хората ги радва страданието на другите. Без да виждат на какво ниво са те и колко ниски изглеждат с това си поведение.Трябваше да пиша, че обществото ни е толкова западнало, че всеки непознат може да ми каже какво е по – правилно за мен. Но не … като всяко човешко същество съм по заета да пиша за себе си. Въпреки, че преливам от идеи без дори да ги мисля.
Тире – възхищавам се от себе си – за последните няколко месеца се депресирах поне 15 пъти за по един, два дни. Последния път продължи две седмици. Тире – та, възхищавам се от себе си въпреки, че не съм доволна, въпреки едната втора от която съм доволна от себе си аз си се възхищавам и пиша за себе си. Абсурдно е. Но гледам на себе се като на един вид абсолют ( не водката селски идиоте ). Черногледа съм и това ми харесва достатъчно за да заслужи възхищение. Саркастична съм което ме кара направо да се влюбвам в себе си и като се гледам в някоя шибана локва да ми излизат анимационни сърца от очите. Лигавя се само за да ми стане до болка забавно. И всичко абсолютно всичко е подложено на лигавене, черногледство, сарказъм, ирония, и психично болен ексцентризъм от моя страна.Отново до болка познатото чувство, че обичам себе си повече от другите. Повечето хора го забелязват в мен, самия ми навик да се имам за адски умна. Аз съм абсолют, аз съм един малък господ, но не съм и извратена сектантка за каквато половината сигурно вече сте ме помислили. Но не заслужавате вниманието ми в/у това което мислите, мен не ме интересува хорската злоба. Значи го правя за да ви вкарам в правия път. Точка, тире – казах ли ви, че съм господ. Помагам ви, безвъзвратно.Болката ми в тази публикация е … и аз не знам. Не знам какво мисля, в момента – какво изпитвам – защото мислите си ги изказва в момента. Аз съм господ, аз съм добра с вас, а вие дори и да сте добри с мен не го забелязвам и не ме интересува, ако реша ще умрете на в сряда. Днес е петък – имате цели пет дни да живеете – Enjoy! Държанието ви към мен не ме интересува – така или иначе щ умрете. Но хипотетично и принципно, ако всички вярващи умрат, Господ също умира…

- търе - Тцък!! Болните мисли на една извратена психопатка. И без това бавно и славно се разбирам, че съм болна.. - тире - психично. Но поне като психично болна,се чувствам по - добре отколкото ако съм олепена с други етикетчета. Тва етикетче най ме кефи ... ;)

...

Градация в/у нищото. Един вид градацията или деградацията са невъзможно, при положение, че незнаем първоначалното положение на дадено нещо. И самият принцип, това което обхваща общото, същината на едно цяло, в света в който живеем говори повече за нас. Всички сме свързани по един или друг начин. Принципно няма хора които да нямат абсолютно нищо общо с други хора. Независимо от множеството им различия, винаги има някаква прилика. Когато си представим света овързан в тези нишки които ни свързват, ако си го представим, как от всичко е свързано, Накрая веригата се затваря. Не всеки е свързан със всеки, но няма, няма човек който е различен от всички останали, Има различни хора, но човек с напълно различни интереси от всички няма. И тъй като винаги нещо ни свързва имаме дадени социални групи. Днес си слагаме какви ли не етикети. Разделени сме по години, сексуалност, цвят на косата, стил на обличане, стил на говорене, стил на изразяване, стилове музика, разделени сме от общо приетите класификации при хората. Не всеки има нещо общо с другия. И как градим, градим в/у отломки. Градим в/у какво ?? А какво градим, влизането в някоя гимназия заради простата нужда от средно образование. Неприязън към хората които показват просперитет. Делим хората на принципност. Всичко в нашия свят е принципно. За някой хора принципното остава и нямат възможност да го преодолеят. Всеки бива преценяван по етикетчетата си. И има хора които никога не биха приели този човек да е повече от това което му пише на етикетчето… начина по който хората са изгубили хуманността си, тактичността си, любопитството си … а се наричат хора с принципи. Какви хора с принципи са това, гордо изправен проповядват, как всички жени са курви. В нашия свят противоположното винаги е лошо, а защо всичко трябва да има противоположност. Ако гледам през прозореца някой трябва ли да ме гледа от другата страна. Изградили сме свят на принципи чиито ценности са заминали по дяволите много отдавна за да може да се оправим сега. И отдавна сме спрели да градираме, защото просто тези които градират биват жертви на егоизъм, в свят пълен с тотални егоисти, аз така или иначе не искам да имам място. Всеки си носи кръста, е преекспонирана реплика, в нашия свят просто всеки си носи етикетчето.