В последни дни, или в моя смисъл – месеци – немога да се отърся от гадния навик да пиша за себе си. За това създадох този блог, но като се замисля, съм си затворила всички мисли някакъв сайт и когато някой ме накара да обясня нещо от написаното наново просто наистина ми се струва безсмислено да го говоря пак. И без това един път вече съм си го говорила на мен си, след това съм го писала и естествено след това съм го прочела, от огромно възхищение – възхищавам се от себе си – и ако ми се наложи да го повторя на някого ще ми отнеме дори и малкото събрани провизии от емоция, независимо, положителна или отрицателна е тя. Натоваря ли се мъничко с каквато и да е емоция и след това изпадам в еднодневна депресия в която изказвам истинските си чувства към хората, и пиша само колко ми е черен, стъпкан и гаден живота. И знам, че не е така. Но просто е тема по която мога да напиша много, но след това пак трябва да я обяснявам на някого, така кръгчето се затваря. Но не и тази „творба” тя е написана докато ме е толкова яд на мен си. И не е замисляна. Трябваше да пиша за шибаните шибанящини които радват шибаните хора. Трябваше да пиша как хората ги радва страданието на другите. Без да виждат на какво ниво са те и колко ниски изглеждат с това си поведение.Трябваше да пиша, че обществото ни е толкова западнало, че всеки непознат може да ми каже какво е по – правилно за мен. Но не … като всяко човешко същество съм по заета да пиша за себе си. Въпреки, че преливам от идеи без дори да ги мисля.
Тире – възхищавам се от себе си – за последните няколко месеца се депресирах поне 15 пъти за по един, два дни. Последния път продължи две седмици. Тире – та, възхищавам се от себе си въпреки, че не съм доволна, въпреки едната втора от която съм доволна от себе си аз си се възхищавам и пиша за себе си. Абсурдно е. Но гледам на себе се като на един вид абсолют ( не водката селски идиоте ). Черногледа съм и това ми харесва достатъчно за да заслужи възхищение. Саркастична съм което ме кара направо да се влюбвам в себе си и като се гледам в някоя шибана локва да ми излизат анимационни сърца от очите. Лигавя се само за да ми стане до болка забавно. И всичко абсолютно всичко е подложено на лигавене, черногледство, сарказъм, ирония, и психично болен ексцентризъм от моя страна.Отново до болка познатото чувство, че обичам себе си повече от другите. Повечето хора го забелязват в мен, самия ми навик да се имам за адски умна. Аз съм абсолют, аз съм един малък господ, но не съм и извратена сектантка за каквато половината сигурно вече сте ме помислили. Но не заслужавате вниманието ми в/у това което мислите, мен не ме интересува хорската злоба. Значи го правя за да ви вкарам в правия път. Точка, тире – казах ли ви, че съм господ. Помагам ви, безвъзвратно.Болката ми в тази публикация е … и аз не знам. Не знам какво мисля, в момента – какво изпитвам – защото мислите си ги изказва в момента. Аз съм господ, аз съм добра с вас, а вие дори и да сте добри с мен не го забелязвам и не ме интересува, ако реша ще умрете на в сряда. Днес е петък – имате цели пет дни да живеете – Enjoy! Държанието ви към мен не ме интересува – така или иначе щ умрете. Но хипотетично и принципно, ако всички вярващи умрат, Господ също умира…
- търе - Тцък!! Болните мисли на една извратена психопатка. И без това бавно и славно се разбирам, че съм болна.. - тире - психично. Но поне като психично болна,се чувствам по - добре отколкото ако съм олепена с други етикетчета. Тва етикетче най ме кефи ... ;)
