Шшшшт.

Mразя онзи момент, точно преди сълзите ти да потекат, когато чувстваш тежест в очите си.Когато знаеш, че няма смисъл в писането. Знаеш, че няма никакъв смисъл. И пак пишеш, без да има смисъл. Ядосан на себе си, ядосан на света. Ядосан, заради това, че няма промяна. Няма промяна и няма да има такава. Няма самостоятелност на мира.Няма.. Писна ми да се чувствам така. Писна ми дори и на по - малки периоди да се чувствам така. Писна ми. Не искам вече. Искам да спре, поне за малко да спре.Искам да спре.Да спра да чувствам за да мога да чувствам отново, когато има причина.Искам всичко да започне от начало. Искам да спре и да започне от начало. Искам.

-АЗ ТЪРСЯ ВНИМАНИЕ
-ДА,...
-И ТИ МИ ГО ОБРЪЩАШ!!!!

Свръхдоза C11H15NO2.

И все пак дойде време да пиша за нещо, или е може би защото преливам от вдъхновение.
Усмихвам се и...
.. и май нещо прекалявам със синьото.
Пак спря да ми пука от всичко. Всички външни хора. Всички - напасти. Пак всичко ми се върти само около едно и също. Всичко. Всяка ситуация се пречупва през други хора. Които не са мен. Различни са.Хм, обичам нещо различно от себе си. Damn!!! И.. не знам някой забелязва ли разликата/ като изключим всички в Понеделник, тоест вчера : "Оле нещо има променено в теб." ; "А ти говориш." ; " А ти ми говориш."/ И да това ме кара да бъда себе си. Онова си себе си. Което се появява само нощем и броди из гората. Притежавам уникалното спокойствие и равновесие.
И да - адски съм влюбена.

Трудно ми е да напиша свястна публикация, защото публикациите ми принципно са с цел да излея гнева си, да го разкарам от себе си. А в момента не искам да променям нищо. Искам нещата така. Нямам ненужни чувства.

Благодаря ти.
Обичам те!!