И все пак дойде време да пиша за нещо, или е може би защото преливам от вдъхновение.
Усмихвам се и...
.. и май нещо прекалявам със синьото.
Пак спря да ми пука от всичко. Всички външни хора. Всички - напасти. Пак всичко ми се върти само около едно и също. Всичко. Всяка ситуация се пречупва през други хора. Които не са мен. Различни са.Хм, обичам нещо различно от себе си. Damn!!! И.. не знам някой забелязва ли разликата/ като изключим всички в Понеделник, тоест вчера : "Оле нещо има променено в теб." ; "А ти говориш." ; " А ти ми говориш."/ И да това ме кара да бъда себе си. Онова си себе си. Което се появява само нощем и броди из гората. Притежавам уникалното спокойствие и равновесие.
И да - адски съм влюбена.
Трудно ми е да напиша свястна публикация, защото публикациите ми принципно са с цел да излея гнева си, да го разкарам от себе си. А в момента не искам да променям нищо. Искам нещата така. Нямам ненужни чувства.
Благодаря ти.
Обичам те!!
