Да умрат, тъпите хора с тъпите им изисквания към заобикалящият ги свят. Въпроса е прост – кой точно има право да изисква? Този който отказва или този, който желае. Защото един влюбен мъж, за едно сърце би заменил целият свят, а една влюбена жена би променила целият свят за едно сърце. И ако на практика не знам „ коя съм аз и за какво се боря”, значи може да ме няма, и никой няма да забележи. Главна мисъл : Няма смисъл в големите, задушаващи надежди, към непознатото желание, на привидно невинно отрицание от отсрещната страна.Ако мразим, липсваме, ако обичаме, липсваме, ако дишаме, липсваме,… липсваме въздух.И дори и идеалният човек, не влага надежда, че някой ден ще дойде нещо, което ще промени тези три неща, които разтегнати на хартия са по дълги и от библията, защото човек диша от преди тя да е написана. Някои хора, всички – пречупват нещата през себе си. Други хора – всички не го правят. Две толкова ужасни действия. Хей, златна среда ?!?
Главно: За да обоснова истинността на моята гледна точка и да подчертая грешките в опозицията, ще наложа главната теория, защото тя не може да бъде съборена –може. Ето аз я събарям. Приемането на главната идея на нихилизма противодейства на самата нея. Но може да излагаш главната идея, ако вярваш в главната идея без да я пречупиш през себе си, значи си фанатик, фанатик спрямо претенциозните писания на един психично болен. Ако го гледаме така. Погледнато от моят ъгъл, Ницше гледа през себе си. Защото върви сам. Няма през кого друг да гледа. Защото в излагането на мнения, никой не се интересува от мнението на другия, само налагаш твоето. Налагаш твоето в/у чуждото… като гласуването. Твоят глас винаги пада в/у предишният.И с твоят глас, шансовете на твоят кандидат се засилват. Алтернативна интелигенция. Алтернативни хора, в алтернативни шлифери, ексхибиционизъм, на собствени мисли и собствени въпроси в отговор към не питащ, отнесен, заспиващ слушател, който си мисли за шофьорски курс, по време на проверка за алкохол, претенциозно държи цигара, която незнайно за околните му навява странни спомени за жартиерите на майка му, които точно в онзи момент на заключилият се спомен бяха черни, той отвеяно разказва своята теория за нещо невъобразимо за отсрещният сто, което дори и в най – дълбоките му мечти не е изглеждало като лопата, мимики, от мним на празна улица, изоставена, мръсна, ужасяваща, но уютна, българска, европейска, изнемощяла, стара улица, със странни червеникави тухли, произвеждани специални от единствената фабрика за тухли по време на комунизма, на име „ Народен завод за тухли”, близо до Златна Панега, лилав бездомник на звездички, слуша радио, което не го касае изобщо, но той все пак слуша замислен, без да обръща страницата на, което се е закачил като хербария, безмълвно изсъхва в дървен дом, от хартия. Калокакатия. Апатия. Приспособяване. Копнеж. Желание. Напаст. Изкушение. Изтощение. Излишък. Абстрактност. – Прилика?
