четвъртък, 8 октомври 2009 г.
Харватска ..
Не мога да напиша нищо психичноздраво в момента. В монета мога да пиша само психично болни проблеми с разнебитена психика в селдтвие на стрес и синдрома на СТШ и последствията от биохимията през двадесет и седми век които ще предизвикат прекалено много разврат по улиците. Ахх, каква радост сее в сърцето ми това... чак ми иде да заблея, но немога, немога да преодолея себе си... себе си Вера, постоянно мисля за Вера. Липсва ми и я чакам да се върне още с първият сняг.Доста често си мисля, че Боби наистина би я харесал. Всъшност той нея хареса първоначално, но тя почна да се захласва и си тръгна. Но сега може да си позволи да се влюби... знае, че си струва. Но пихично болното и сърце е вероятно да умре от шок след това, ама все тая и без това е обречено... Ранна детска токсоплазмоза на миокарда ... О ако имам гроб държа нищо да не пише на него ... дори и име не искам. Едно име не говори за човека колкото говори той за себе си. А постояно говоря за себе си и в крайна сметка нищо не казвам. Но пиша поне понякога смислена информация. Това е от наледствената информация в клетките. Предполагам от пра баба си. Но тя навярно не е имала шизофрения или циклофрения, но е хубава за не психично болна. Дори е прекрасна.Приличала е на мен дори по расюзстоянието м/у зъбите... но е била много слабичка.. но и много хубава. Та по добре да нямам нищо написано на гроба, ни снимка ,нито име. А и ако има име предпочитам да пише просто Вера .. макар и на света да има милиони Вери ... аз искам само Вера. Лошо е да си пристрастен към себе си и да се пренебрегваш.. липсата на реализам не е сюрреализам а е просто гадно порно на фона намоята смилена егоистична псевдо реална нереалност заровена в нищетата на нищото ... ако ще виждам любов на всякъде то малко по малко ще се отвратя от нея ...