Не мога да съм себе си в този град, за едно голямо съжаление. Не искам да съм себе си тук. За съжаление колкото и да залъгвам себе си. Един път махна ли се от тук на дали бих се свързала с който и да е жител. С който и да е познат. Не, че не бих искала да го направя – просто под съзнателно на дали би направила нещо по въпроса, да се свържа с който и да е от тях. Правя усилия. Адски много усилия да пренебрегвам себе си заради другите. За да съм в добри отношения с тях. Въпреки всички глупости които сме си наговорили. И както каза Човекът с бръснач, сигурно скоро като се прибирам тук няма да има къде да ида. Аз не държа да има къде да ида. Държа на това – хората да ме забравят. А когато хората имат добро впечатление от теб, което тук е преиначен термин, те забравят за теб. Но ако си им направил лошо впечатление, или така или иначе само лошото прави впечатление на видоизменения от манталитета им мироглед, значи ще те помнят. Затова правя всячески усилия да си нормализирам отношенията с всички. Ако съм добра – хората няма да ме обсъждат. Те обсъждат само лошите качества на хората. И аз съм такава. Черногледа. Впечатление ми правят само лошите неща у хората. И добрите ми правят, но тях никой не търси. Начина на действие на организмите се е видоизменил, да отчитат истини и лъжи. За тях лъжата е отчетена като истина, а истината никога не бива отчетена. Но уви, как може да отчетеш нещо, което не си виждал. В моето затворено общество всеки може всичко. И разбира от него. Купиш ли си микрофон – значи имаш талант. Имаш пастели и статив, аха – значи си художник. Направил си, си пиърсинг, О, страхотно – значи вече разбираш от пиърсинг. Прочел си в някакъв сайт за Сталин, или пък учителят ти е разказал и вече си велик защото за „разлика” от всички знаеш кой е Сталин. Пушиш – значи знаеш колко е трудно да ги спреш. Слушаш алтернативни стилове музика – значи си велик и си музикален НЕ инвалид. Имате комин – значи знаеш как се пали печка. Качвал си се веднъж на шофьорско място, но вече си сигурен, че можеш да караш кола, и трактор. Чул си веднъж цитата „ Животът е кучка.” , значи вече, четеш философия и в единадесети клас ще завършиш със 6 плюс. Можеш да изброиш повече от 3 религии, следователно си много духовен и адски умен. Знаеш от урока си по биология разликата м/у миграция, имиграция и емиграция, следователно всички го знаят от там. Можеш да произнесеш думичката „industrial” правилно на български – значи можеш да си го направиш като се пробиеш с пистолет. Толкова си ограничен умствено, че аз и някои хора много ти се чудим, как по дяволите толкова ограничен човек си мисли, че 15 сантиметра е нещо толкова голямо и задоволително. Имаш пенис, значи си надарен. Пиянството оправдава всичко. И трябва да се съобразяваме с хората на които им е зле защото са затворени в себе си, а не защото си имат проблеми. Ето това е. С едно изречение, умствените ти данни са по зле и от на едноклетъчен организъм, защото единствените цели в живота ти буквално се обосновават само с това хората да те познават и да си „отгоре”. Въпреки, че дори и да се помъчиш да кажеш това което написах на дали ще можеш да го прочетеш гладко и без да използваш тъпия си обрязан диалект. Ако те накарат да се опишеш с 10 думички, ти едно на ръка няма да се сетиш за 10 думички, ами и ще гледаш да се изкараш лош защото е модерно. ¾ от думичките които използваш, няма да знаеш какво означават, а другите ще за на нивото на 5 годишната ми братовчедка, сигурно би се описала с тях. Колкото повече се мислиш за дете от големия град, толкова по- голям селянин ставаш. На дали можеш да кажеш българската азбука, но можеш да изброиш клавишите на клавиатурата перфектно. Държиш на това да имаш преживявания които да те карат да изглеждаш по – узрял в очите на другите. В тъпите им овчи погледи. Гледаш на рафта с книги във вас като мебел, или по – скоро украса. И си толкова ограничен, комерсиален, престорен и по твое си велик, че единствената ти гледна точка е върха на носа ти защото не виждаш по далеч от него. Дрънкаш как задникът ти бил голям, но единственото нещо което мога да кажа е, не е възможно да е по голям от егото ти. Не ме мислиш за красива или за каквато и да е – повече от теб. Но умираш от страх, ако аз харесвам някого когото и ти харесваш. Подсъзнателно намираш хората като мен за заплаха – въпреки, че това ти се случва рядко и веднага щом си го помислиш пилешкият ти мозък го изтрива. Умираш от страх някой да не ти каже нещо което не знаеш, затова, чуваш само това което искаш и знаеш само това което си чул, както се пее в една песничка. Не те интересува музиката, а този който я пее. И си безгрешен. …
…Единственото нещо което някога наистина ще ти пречи е тъпото ти ограничено съзнание. В абсолютно всеки един аспект, но понеже е част от теб – на дали някога би било толкова голям проблем…
