-…Ъген 2...
Вашият Господ пак е тук. Християнството преиначава вярата. Ако вярваш в Христос значи всичко друго на което повярваш е едва ли не богоподобно, християнството само богохулства в/у себе си. За да си християнин трябва да вярваш само на Бога. И после се чудиш защо ти разправяли, че си говориш сам. Защото Бога никога няма да ти говори. Аз съм уникалният Господ. Жена. И ако си толкова голям мазохист мога даже да реша и да не ти говоря. Аз съм господ. Толкова много хора вярват в всички глупости които им говоря. Толкова много, че бих ги посъветвала да спрат да ми вярват, за да може и моето божествено аз да умре, изчезне. Може би ще е хубаво да спра да използвам неразбираема метафора.Аз съм господ, всички вярват на това което им кажа. Повечето дори без грам съмнение. Аха. И ето – не съм виновна аз – а те, че ме карат да се чувствам богоподобна. И безскрупулна. Мога с най милият тон да кажа на някого, че съм изнасилила морско свинче и той не само да ми повярва, но и изобщо да не се изненада от факта. Ето това е Господ, той казва много неща, но само той може да докаже, че са така, защото никой друг не е бил там, следователно той казва „ Аз бях там” – както дявола в „ Майстора и Маргарита” и всички му вярват, дори и най-големите атеисти. Затова аз съм Господ. А Господ е безскрупулен. И ако никой н ми вярва, може да се замисли, колко Господа познава. Аз вярвам само на един човек. И дори оборвам мнението му от време на време. Но главно се съветвам с него. Но не е моят Господ… защото господ не ни вижда. За господ всички са невидими. И Господ е егоист. А ТОЙ не е егоист,.. значи не е господ а е нещо много повече… той е обожание, страст, влечения, сияние, телефонен разговор, идея, цел и всичко това на висша степен на доверие, и желание. Което бих изпитала само когато съм само с него, висша степен на чувства, защото не го искам сега, или някога, а го искам постоянно, като цяло, не в даден момент, той просто там, не е нужно да е до мен за да го искам. И това ме кара да се замислям, и да знам, че не ми е нужен Господ. Нужен ми е само ТОЙ. В мислите ми , в подсъзнанието ми , не задължително да до мен. Просто да знам, че го има, да знам, че когато искам да се разкривам има пред кого. И както всички християни съгрешават малко или много срещу Господ с други идоли, лъжи, по голяма любов към бутилката и прочие… Знам, че и аз съгреших спрямо него, Спрямо доверието му … в една малка частица от съзнанието си го пазя само за себе си – там където го виждам такъв какъвто е. Там където мога да опиша всички негови качества, и след това да ги прехвърлям и отново и отново и да боготворя това което е като „ човек” … Всички сме шизофреници, освен простите едноклетъчни организми след нас, които в наше време наброяват доста голям брой.Голяма част от населението ни, бърка моногамията с нежеланието да погледнем от друг ъгъл, просто защото мързела напира в нас постоянно, хората се плашат от Птичи грип и Хепатит… а нас, малкото останали които можем да отделим време да мислим, ни плаши това, че някой ден всичко ще е толкова едноклетъчно и просто, че няма да има над какво да размишляваме и да усъвършенстваме себе си отгоре на каквото и да е. И тогава е денят в който вдъхновението секва, денят на Страшният Съд, където вече няма смисъл да твориш. Където няма за какво да се бориш, просто почваш да живееш за да оцелееш – някак си , и дори малката частица в теб която знае, че си различен, че си нещо повече, да неможе да излезе, защото хората са се видоизменили с страни създания , без уши и очи, без преценка без мнение, човешката раса става безполезна за Земята и тя вече няма нужда от нея. Но макар и мъничките обезформени организамчета да не могат да мислят, те пак сеят разруха.
