Не искам нищо, просто няма нужда. Не изисквам да те чувам, щом няма да те чувам всъщност. Щом опитвм се да те зарадвам, а без опит теб те радва нещо друго.
Обезсмисля се да ти говоря, щом не искаш да ме чуваш. Обезсмисля се да споря, щом винаги своето его най-напред поставяш, защото винаги, винаги аз изисквам повече.
Не изискавам повече. Нищо не искам вече, уморих се от чакане. А сега те оствам до ден в който не намерзиш егото си, любовта е мимолетна, а омразата продължава вечно.
А може би не знаеш, колкото и да е странно, че когхато си с някого, на моменти имаш нужда от него. И колкото и да не ти се иска да го вярваш, а може би го знаеш, аз съм дете.
Съжалявам за нуждатъа си от теб и обещавам, че няма да се повтори.
От тук на сетне ще ти званя, само за да те изслушвам и да съм послушна, ще си сложа маската и пред теб, щом това ще те удовлетворява...
Щом аз те дразня, според мене значи смисъл истинска да бъда няма.
...
/ нека всички извикаме Дега./
