...И, ако наистина пред себе си трябва да съм честна се примемам католедена сфера, приличаща много на кристалния, но всъщност всички знаят, че съм си чист лед... надраскаш ли поеърхноста на ледена сфера тя се оврежда, но от самият студ, пръстите ти стават безчувствени към надрасканото. Радваш и се, но това което те кара да чувстваш или по точно не, не може да ти покаже колко си я наранил всъщност, жалко нали ? Все едно би могъл да направиш нещо... Надраскваш я, но никога, не можеш да усетиш, че си го направил... не държа някой да ме рачита, разшифрова, декодира, реформира, направлява, презра. Даже не държа, да има друг човек.. е естествено освен онзи който съм аз, който е мен, който съм аз....
/цитат : "Ледени билюрчета." - от мен 12.05.07 ...
..от училище. /
