Вярата в едно цяло би могла да съществува само и единствено ако, едно друго цяло вярва в това цяло. Всяко цяло зависи от друго цяло за да съществува и нищо не съществува поотделно, на всяко цяло в един период от живота му трябва друго цяло. На едно не цяло обаче, на едно разпокъсано нещо, по-важно е първо да се събере и да стане цяло, за да бъде с други цяло. Аз съм разпокъсано на милиони парченца , дърво от желирани бонбони, смях, меланхолия и любов дърво увило корените си биомеханичен стълб изливащ зло в целия свят, което всъщност е света за самата мен. Оказва се, че има цяло, което не му пука, че съм разпокъсано. И иска да бъда неговото цяло. Но неможе тъй като съм разпокъсано. А може би тази сложна система има пълна метаморфоза и съм станала цяло без дори да разбера, а може би другото цяло е разбрало.Може би съм станала цяло докато съм спяла, както попринципно си правя редовно. Предпочитам да спя, много обилно. Предпочитам да спя, вместо да, чета, да рисувам, да пея или да пия ... или милионите неща които правех нощем - когато бях неосъзнато разпокъсано храстченценце. Предпочитам да спя, защото като сънувам спя, следователно за да сънувам трябва да спя, така, че не е предпочитание а просто се налага. Наложило се е в съзнанието ми. Е преди ме удовлетворяваше и наркотика за да сънувам. И сънувам за да мога да спя, организма ми го изисква.Сънувам моя собствен хиперболизирам всят. Където Юлия не спира да прави прически и да готви. Баща ми постоянно пие кафе и гледа стани Богат, Мария ходи навсякъде с фрапе и поправя правописните ми грешки въпреки, че не пиша а говоря, Пешо пие, постоянно безпрестано ... осен онова цяло- то е такова каквото е в характерен аспект. Един път го сънувах с по цветна отколкото би могъл да има човек коса- е естествено - хипербола !! Обожавам я ... А Софито има бръснач. А аз ... аз съм цяло! Но щом сънувам, че съм цяло, и хиперболизирам, значи все още съм разпокъсано - е ето стигнала съм доникъде със заключението си. Брутализми !! Изгубила съм чувство, което бях придобила, на мило добро същество, което беше просто показно за да примамвам хората и да ги карам да се чувстват кучки на Тотална кучка...Но сега е истинско сякаш е цяло. Или аз съм цяла. А може би едно цяло става такова когато намери другото цяло и то го прави цяло... complete.!! Ама не!! И ето пак съм до никъде - логика, след логика .... ся съм просто сладко момиче, без подсъзнателно да го правя, заради нуждата да наранявам. Нуждата да карам някой да страда, да карам някой да се кълне, че ме познава, да карам някой да ме проклина, да ме мрази. Което ме кара да се чувствам добре. Да карам хората да проклинат деня от който ме познават, и деня в който са позволили на земните си души да се влюбят. Странно - отдавна такива мисли небяха нахлували в главата ми. Цялото трябва да ми спре Милъра, може би ... или може би не!! Имах в предвид философските мисли, не тези за нараняването. Тях си съм ги избила от главата. Но сигурно ще ми е забавно. Но не и да наранявам цялото, прекалено е съвършено за да бъде наранявано. И прекалено истинско за да е съвършено, но за един несъвършен разпокъсан човек е перфектно. Ще опиша начина по който го чувствам веднъж и повече няма да си правя труда да се дерзая да пиша. Меланхолия!!
Чувствам го като, цяло което бих могла да имам, не материално, не като жива материя ми духовно , или по точно душевно. В мисълта си, в спомените си, в съзнанието си, да го пазя там. Малко хора бих искала да помня през живота си. Много хора вече съм ги забравила но този искам да го помня. Ако е нужно бих се отказала от него. бих му дала свобода, за да намери нещо по добро от мен, защото има такова. Давам му свободата да прави това от което има нужда, и ако някога наистина реши да го направи, никога не бих го спряха. Не бих му гъкнала дори. Без значение видната ми ревност. Не бих ... Та нали най-красивата любов е тайна, несподелена, и неосъществена ... но аз не се стремя към най-красиво. стремя се към сутрин, стремя се към една единствена сутрин с един единствен човек. Само тя ме дели от това което ме измъчва. От това което ме изнервя... само след една сутрин с това цяло бих могла да знам. бих могла да знам , колко време, ще съм с него, и едновременно да разбера дали и аз сама по себе си съм била превърната в цяло. Но дори и разпокъсана моите клони от желирани бонбони кексчета, радост, любов, меланхолия, топлина, нежност и възглавници с пух биха го обожавали ...
