…намираме нещо в нищетата на нищото, което не сме търсили. Опознаваме го, харесваме го толкова много, че толкова време неможем да проумеем с какво сме го заслужили…. Мислите ни са насочени единствено към него – ден и нощ. Всяка свободна минута е за него. Всяка мисъл, всяко действие, всичко се върти около него, макар и то да не е до нас. Намерили сме го по средата на нищото, някъде далеч, или то е намерило нас. А нищото е толкова далеч, а нищетата му е толкова дълбоко заровена в него, че по случайност попадаме там и го намираме. Без д го знаем, без дори да го подозираме. Всяко действие – всяка цел е свързана с това нещо. Забравяме самите нас, забравяме всичко що някога ни е било цел, сега има нови цели. Същите, но насочени в друга посока. Рикуеста е един и същ а целта е друга. И е така защото имаме надеждата. Имаме време да се надяваме. Можем да си го позволим и го правим. Не се примиряваме – защо не спирам да говоря в множествено число – защото не се примирявам. Защото го искам. След случката мотивирала ме да напиша това, го искам още повече. Няма да се примиря, независимо какво мислят нашите. Мащехата ми която се изрази така – „ И аз няма да ти давам да се виждаш с него, не го харесвам.” . Идеше ми да и кажа – „ А аз харесвам ли те ??!”. Но май съм се научила да се сдържам. А не! – правя го за да мога да съм с нещото. Любезнича, държа се добре с семейството си. Напълно обсебена съм. Но има я и другата част от мен. Която май е в малък конфликт с другата част от него. Тя ми казва – „Голяма работа, малка си, млада си, имаш време. Без значение е за теб дали това ще се развие или не.”, и другата част от всеки човек – обществото, демосът, то казва – „ Е какво ти пука, нали няма да ти е последното гадже.” , но вътре в мен гложди една мисъл, гложди ме мисълта, че тази част от мен която се появи в горе споменатата случка казва, че аз искам да съм с този човек – независимо каква е цената за това….
….когато загубя нещо, времето не ме прави по силна, или ме лекува. Просто ме кара да търся нещото в нищо, без да осъзнаваме, че такова нещо се намира са веднъж… ( пиша това в единствено лице, много хора не биха били на моето мнение, не искам да им го налагам…)
