Любовта е крехка. Погледнеш ли – мислейки за себе си, нея вече я няма. Любовта е тежест, която не тежи. Само слага вериги от пух, окови които сърцето или по – скоро съзнанието често прекрачва. Тези вериги не тежат, но просто знаеш, че са там. Знаеш , че ги има. Някои сме ги избрали сами – сами се си ги сложили, сами сме наложили какво значи най-много за нас, наложили сме и жертвите които бихме извършили за нашата цел. В случая цел няма. Има ценности. Любовта ни пртави странни. Или поне мен. Вече не искам нищо. За последните месеци всичко което съм искала. Просто го зарязах, нямах нужда от него.[ цитат от чужди устни:Толкова по лошо за теб.] Зарязах ходенето на театър. Зарязах купуването на дрешки. Зарязах пиенето на текила. Зарязах себе си. Но нищо от това не беше важно и все още не е. Маловажно е, че сутрин се събуждам с мисли какво ще правя след 3 години, а не днес. Маловажно е, че на моменти знам , че греша, но греша за добро, а не за себе си. Маловажно е, че най-голямата грешка за мен е най-голямото щастие затова което съм сега. Маловажно е, че знам и какво ме чака ако остана това което съм сега, но просто съм направила грешката да създам грешно впечатление и да се ръководя по него, защото толкова много искам едно единствено нещо на света а други шансове няма. Маловажно е, че слабоста е грях, а от месеци не съм проявявала нещо друго.Честните наивни, неегоистични хора страдат. Винаги са страдали в щастието си. И как да се променя.
Преодолеем ли себе си – обичаме. Преодолеем ли себе си заради някого – сме луди. Накараме ли някого да преодолее себе си заради нас – сме гении или просто късметлии. Имам прекалено много време за да мисля над себе си.
Каква е въможността, ако пуснеш домашният си любимец зайче на свобода, той да се върне?
Мисля, че зависи дали си огромен морков или зелка или просто обикновен човек. Във всеки случай, има риск(възможност) зайчето ти да халюцинира и да те вижда като огромен морков. Или просто да си неговит морков. Или просто да те обича заради това, което си – било то морков или не. Или просто никъде да не открие това, което си му давал ти. Но това май се случва само по приказките. А може и просто да се маскираш като огромен морков. Акогато се върне просто да го пречукаш с лопата.
Хората ме опознават чак когато ме наранят, когато ме заобичат и когато вече са свободни – три неща, които в моята приказка се случват едновременно. По – скоро последователно. Почувствам ли се обичана от начало, всичко се променя. Предполагам защото не съм играла тази игра. Не съм чела и книгата.Просто е въпрос на време. Не очаквам някой да разбере, защото по въпроса любов всички други хора за различни от самите нас. Да не говорим колко време ми отнема да обяснявам,. Че съм плакала за някого, не защото съм го обичала и сме за разделили а защото го предадох, всичките ми обещания бяха прибързани, всичко което го бях накарала да поврява се оказа лъжа, а бях обедила най – голямият скиптик. Това не заслужава прошка. Аз не исках прошка. Това не могат хората около мен да разберат.
Аз съм готова да понеса имането на зайче. И никога не бих го пуснала, не заявисимо какво се случи. Бих го пуснала само, ако само си тръгне. Но част от мен за него винаги ще е морков.
