Пиша това много на бързо – за това съжалявам за правописните грешки които съм допуснала. Дидо е момчето с което ходех след като м/у мен и Николай всичко приключи и преди новата глава която започнах от живота си в личен план. Или по точно я започнах с него. Зависи къде е нейното начало, там където мислите вие, или там където знам аз. Връзката ми с него не беше подложена на показ. Малко хора знаеха, или май беше само Николай. А и малко хора биха нарекли това което имаше м/у двама ни връзка. Но беше. Накратко. Тръгнахме, и пак като повечето ми сериозни приятели. Имах чувството, че повече иска да ме закриля отколкото каквото и да е друго. Не ми пречеше – дори ме радваше. Може би и аз подсъзнателно заради това си падам по по-големи от мен мъже. Пак като Пешо – закриляше ме много. За 4 месеца връзка. Дори и завършила се радвам, че съществуваше. Нито един път не ме беше целунал по устните. Нито аз него. Нито един път. Макар и да бе целувал почти всяка част от тялото ми.
Един ден дойде. На края на семестъра си и гушна ме и ми каза, че иска да се ожени за мен. И тогава свърши всичко. Аз просто станах и си тръгнах и от тогава без дори думичка да се казан по въпроса. Всичко свърши. Виждаме се. Много близък ми е. Но предпочитам и аз. Никога да не говорим на тази тема. Нито с хората нито с него. Така свърши. И как бихте ми отговорили вие на един въпрос който ме гложди от 4 клас.
Бихте ли намразили някого който ви каже, че ви обича? (Без да се правите на различни, без да се правите на себе си. Понеже във всяко едно себе си има по едно друго аз. Но дори и другото аз да е същото като вашето аз, то повечето пъти не е друго ваше аз. А просто чужда мисъл влязла в главата и в душата ви )
