Всеки си има история. И аз си имам история. Моята история започва от една или друга страна от Пешо. Запознах се с Пешо пролетта на 2005, запознахме се на пантеона, място което тогава беше по стойностно за по големи компании от хора. Събирах се със странна компания от хора, чиято единствена връзка помежду им беше приятелството им. Нито интересите, нито стила. Но общият им интерес беше приятелството което градяха помежду си. С Пешо се запознахме един ден когато компанията му още не беше дошла а аз се шляех из пантеона, като Вера без сладко. Запознахме се киснахме 30-40 минути и си говорихме. След това дойде компанията му. И до ден днешен не познавам такива хора. Нито един от тях не ме познаваше както се познаваха един друг – а ме приемаха като една от тях. Стана късно и аз трябваше да си ходя, тръгнах надолу а Пешо ме настига и ме помоли утре пак да дойда. Няма да разказвам с подробности, но ще кажа, че после, част от тази компания събрах с компанията на Николай и пак стана компания за която ще разказвам в друга публикация.
Беше есен, с Пешо живееше съвсем близо до нас. Като всеки ден идваше да ме посреща. И в един момент, наистина не помня как – тръгнахме. Тогава Пешо беше на … 26 - 4 = 22. И наистина и не помня как стана. Просто ей така се случи. Пък и не е била някаква особена връзка, при положение, че аз бях на 12. Целувки, гушкания.
Пешо ме зариби по това да се дупча. А и ми даваше да дупча него което беше забавно. И никога не бе и искал да правим секс. Любовта ни включваше бой с възглавници. Но и до днес, Пешо е един от хората на които много държа… Защото е моя пиян трубадур женен за мини-зингер. ^^
