Живот наричаха го те, живот живели и крале, живот живян, живеещ се дори в кръвта ми щом умра ще се стопи. Живеем живота който много са живели без дори да са го осъзнали. Живот дори в кръвта ни тлее в зависимост кой колко ще живее. Животът божи дар е знаем, живота да, а за смъртта на хаем, а щом не хаем хора ли сме ний, щом всеки жив е отделим минути ценни, за плановете за смъртта безвредни. Милиони скитат по света, и чакат своята съдба и в чакане животът им минава, и без да чака заминава. Животът свършва всеки ден, в зависимост кога си ти роден, или каква ти е съдбата която мила ти е на душата. Живот отнема се на бързо, животът свършва много бързо, и заради нечия съдба страда човешката душа. Всеки страда щом човек умира, но малцина страдат щом умира ден. Без да хаят че щом деня умря, по- малко умират и самите те. Животът труден е, изисква много. Изисква но недава много, или поне така го чувства човешкото сърце което без него ще умре. Малка час от живите до днес, на живота си отдават чест. А в живот където всички мислят колко им е зле, може ли на някого изовщо да му е добре. И на всеки що не му харесва живота който е живял, или живее, аз мога само да му кажа, че в своите ръце той сам го владее ....
07.11.08
