Chorus: How long how long will I slide
Separate my side I don’t
I don’t believe it’s bad
Slit my throat
It’s all I ever
I heard your voice through a photograph
I thought it up it brought up the past
Once you know you can never go back
I’ve got to take it on the otherside
Centuries are what it meant to me
A cemetery where I marry the sea
Stranger things could never change my mind
I’ve got to take it on the otherside
Take it on the otherside
Take it on
Take it on
Chorus
Pour my life into a paper cup
The ashtray’s full and I’m spillin’ my guts
She wants to know am I still a slut
I’ve got to take it on the otherside
Scarlet starlet and she’s in my bed
A candidate for my soul mate bled
Push the trigger and pull the thread
I’ve got to take it on the otherside
Take it on the otherside
Take it on
Take it on
Chorus
Turn me on take me for a hard ride
Burn me out leave me on the otherside
I yell and tell it that It’s not my friend
I tear it down I tear it down
And then it’s born again
Chorus
How long
I don’t believe it’s bad
Slit my throat
It’s all I ever
Така- искам днешната ми публикация да започне така. И ако знаете песента да си я припявате като фон. За мен в момента не е като фон, ами по скоро като удряне с чук по главата ми, докато си спомням неща, които ме карат да плача от странна смесица от спомен, радост, болка,аромат на листа покапани от розата и тишина. Всеки път когато помисля да седна да пиша нещо, сълзите ми се пълнят с очи… очите на хора които са ми нужни. Нали всеки има нужда от някого. Сега аз имам нуждата от някого, но единственото което ми остава да направя е да си спомням и с болка да притъпявам болката. Най-големият страх в живота ми е да не остана сама. Защото тогава страхът става по силен. От малка ме е страх да не остана сама. Не съм прекарвала повече от два месеца така. Без да има кого да гушна за да мога да забравя, че ме боли. И сега имам кой да гушна , дори ако можех да го гушна нямаше да ме боли.Но не е до мен и немога да го гушна … Толкова държа на истинските прегръдки. А сега няма кой да ме гушне. На най-добрите си приятели съм го забранила. Николай … Николай винаги е бил до мен.Когато е нямало кой да ме гушне. Николай ме успокоява само щом чуя гласа му. Но аз не обичам Николай. Сега имам Боби – която ме радва, прави ме щастлива, причина е да се усмихна щом се събуждам. Съществува този страх в мен, че ще остана сама, и липсата на доверие съществува. Но имам причина да не се доверявам, особено след последните обещания давани от хората. Ако остана сама сигурно ще откача. Е и Септември ще дойде. Ще изчакам и ще разбера. А до тогава ще се надявам да не се самонараня отново. Ще се надявам тези три години които смятам да изгубя да не са загуба на време. Просто ще живея с мисълта, че обичам някого много далеч от мен.
Може да се повтарям като го казвам. Просто искам да го разбере. Че имам нужда от него….
