Приятели, съжалявам, че ще ми се наложи така да ви го кажа. Ще се видим след месец, може би. Или незнам… но ще се видим пак. Просто имам нужда да открия себе си. Онова в себе си което търся. И ако това сте вие, пак ще съм с вас. Просто не се чувствам на мястото си при вас. И не само . Като цяло в Русе не се чувствам на мястото си. Ще се опитам да направя така, че по някакъв начин да заобичам този недъгав град. Може би ако направят повече телефонни кабини и шадравани …. Но с увеличаването на моловете и всичките тези глупости – все повече и повече намразвам това място. Другите хора на които държах тук – заминаха .. и направиха по – лесното и по – правилно решение. Но аз немога просто да си хвана пътя. Макар и много да ми се иска. И ще се опитам да намеря начин да събудя интереса си към този град. Или да намеря себе си в него – което ме песимистира( мда такава дума няма). До сега съм разбрала, доста малко от това което искам да знам за себе си. Имам време – ВЯРНО! Няма да отрека. Но искам да изживея живота си без да търся себе си. Много близки хора видях на скоро – които не съм виждала толкова отчаяни, че не са намерили себе си – макар и да се обиколили половината планета. Затова предпочитам да се опитам да го направя на 15, отколкото на 30. Предпочитам от сега да знам какво искам, отколкото когато имам нужда от него да го търся. Да ме е страх, че когато дойде време да имам огромна нужда от приятели и някой до себе си да ми се налага тогава да го търся. Предпочитам да го имам от сега, и да мога да посветя, част от живота си на него. Отколкото на една определена възраст – независимо каква е тя да ме обхване отчаяние … което хората да усещат в мен. Всичко което видях от вас в последните две седмици, не отблъсква. Отблъсква ме, че стоите захапали се и камо ли не се изяждате на пейката. Не ми харесват постоянните пиянски просъници на съзнанието – за Розе. Наркоманският кекс. Когато чуя „ Вера кога ще ядем кексчета.” В главата ми се пробуждат такива мисли за вас… не ме гложди с кого иска да спи оная вафла Стефка. Или дали Дидо е заминал. Дали Моника мяза на проститутка с тези смучки по вратът, дали е горда с това. Какво се е случило на лезбо-екскурзията в Турция. На Гошо колко му е дълъг пениса. Още по – малко ме гложди мисълта дали ще излизам или не. Дали в заведените продават алкохол на малолетни. За да обикалям целия град за да намеря такова заведение. Не бих седнала на Джони – само за да пия бира – защото е една пропаднала шибана дупка, в която се събират задръстени „батковци”, „метали”, „разбирачи”, „Лора”….видях неща които никога не съм вярвала, че някой от вас може да направи или да каже. Или да мисли толкова – childish. Но това си е лично мое мнение. Оставям клюките на заден план. На преден поставям празното пространство което смятам да запълня. Наистина май нараних един човек до толкова, че да си настрои телефона така, че да ми вдига веднага и дори да не вижда, че му звъня. Може би съм го наранила – незнам.
За Николай – честита!!! … ще ти се обадя за родения ден. Поздрави майка си и жена си от мен. Дано получиш колета… липсваш ми. Обичам те.
За Дидо – липсваш ми муцуни … ако имаш път към Русе, може да звъннеш за да видя теб и Тони. И на теб – честита, братовчедка… и честита тушовка. Сега чакаме само моята братовчедка да се роди. Ще напиша поустка по този повод. Обичам те.
За Пешо – знам, че четеш тук. Макар и да не си признаваш … липсваш ми. Надявам се в страната на Хамбургерите да ти е добре, и да си намерил това което търсеше … и ако си се намерил ти си най - щастливият човек който познаваш…Обичам те.
За Мария – Обичам те.никога не бих направила така, че ти или който и да е да се напушите. Под каквато и форма да е марихуаната. Независимо какво обещание съм ви дала, независимо от каквото и да е . Правила съм тази грешка и преди и няма да си позволя да я направя отново. Тази ми грешка ме е скарвала с толкова много хора …
За Иво – ако на дали четеш тук – но ти спадаш все още към групата ми приятели от училище. Не мога да те виждам толкова, често. И не искам. Но не искам и да правите някакви жертви заради това. Затова просто аз ще спра да излизам с вас. Много ми идвам. Нещата които говоря и мнението което даваш …
За Гошо – Мария не беше виновна за нищо. Мария … ако небеше Мария нямаше да има какво да разваля. Ако света и на трима ви винаги е толкова въртящ се около сексуалното когато се във връзка с някого никога не мисля, че ще се чувствате добре. Една връзка не се влия е от това което изпитваш ти …. А от това което изпитва другия и това колко ти пука за неговите чувства. Сега може да извикаш защо винаги развалящ всичко – защото сега аз го развалям. Добре. Чао. ( пиша тук и за тримата понеже съм сигурна, че Мария ще прочете какво съм писала за теб)
За Дани – Обичам те. Исках да се видим поне веднъж за да изясним всичко за да знам с какво впечатление да оставам. Но за сега съм останала с едно впечатление. И то май е най – доброто което мога да кажа … Явно си истински само когато сме само двамата. Тази част която аз вярвах, че си ти. Обръщам гръб на държанието ти пред другите хора. Помня само разговора ни в Sound Garden. Това беше последния ни истински разговор.
За хората които са от графата „ загубена кауза” – Маринела – обичах те бе момиче …. ;[
Ето я равносметката на хора на които държа макар и малко, или много. Хора които си спомням с добро …Боби ( брата на Маринела), Гогича, Конан ( един от първите ми познати метъли), Мария, Иво, Васко, Николай, Дани, Дани, Дидо, Пешо( моят си Пешо – не Пешо на Сас), Генов( Мария спри да гледаш така О.о), Габи – приятелката на Сашо. Дидка(моята пънк-рок принцеса от Плевен).Ники ( охраната на молен руж ). Сашо, Бранко, жената на Виктор – Краси. Люсиендър и Муна , Манчо, Коко( от даскало), Крисинка…. Държа и на Боби, макар някои хора от горе споменатите това да не им допада. – това са хората с което да излезем на кафе – незначи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО – да излезем да си съсипем нервите …. Макар и с тях понякога да е така …
За Криса – Крисо, ако четеш тук – Обичам те, липсваш ми, предпочитам 14 души от този клас да ги няма, но ти да си там. Предпочитам твоето мълчание от колко говора на всички.
….
За Николай – честита!!! … ще ти се обадя за родения ден. Поздрави майка си и жена си от мен. Дано получиш колета… липсваш ми. Обичам те.
За Дидо – липсваш ми муцуни … ако имаш път към Русе, може да звъннеш за да видя теб и Тони. И на теб – честита, братовчедка… и честита тушовка. Сега чакаме само моята братовчедка да се роди. Ще напиша поустка по този повод. Обичам те.
За Пешо – знам, че четеш тук. Макар и да не си признаваш … липсваш ми. Надявам се в страната на Хамбургерите да ти е добре, и да си намерил това което търсеше … и ако си се намерил ти си най - щастливият човек който познаваш…Обичам те.
За Мария – Обичам те.никога не бих направила така, че ти или който и да е да се напушите. Под каквато и форма да е марихуаната. Независимо какво обещание съм ви дала, независимо от каквото и да е . Правила съм тази грешка и преди и няма да си позволя да я направя отново. Тази ми грешка ме е скарвала с толкова много хора …
За Иво – ако на дали четеш тук – но ти спадаш все още към групата ми приятели от училище. Не мога да те виждам толкова, често. И не искам. Но не искам и да правите някакви жертви заради това. Затова просто аз ще спра да излизам с вас. Много ми идвам. Нещата които говоря и мнението което даваш …
За Гошо – Мария не беше виновна за нищо. Мария … ако небеше Мария нямаше да има какво да разваля. Ако света и на трима ви винаги е толкова въртящ се около сексуалното когато се във връзка с някого никога не мисля, че ще се чувствате добре. Една връзка не се влия е от това което изпитваш ти …. А от това което изпитва другия и това колко ти пука за неговите чувства. Сега може да извикаш защо винаги развалящ всичко – защото сега аз го развалям. Добре. Чао. ( пиша тук и за тримата понеже съм сигурна, че Мария ще прочете какво съм писала за теб)
За Дани – Обичам те. Исках да се видим поне веднъж за да изясним всичко за да знам с какво впечатление да оставам. Но за сега съм останала с едно впечатление. И то май е най – доброто което мога да кажа … Явно си истински само когато сме само двамата. Тази част която аз вярвах, че си ти. Обръщам гръб на държанието ти пред другите хора. Помня само разговора ни в Sound Garden. Това беше последния ни истински разговор.
За хората които са от графата „ загубена кауза” – Маринела – обичах те бе момиче …. ;[
Ето я равносметката на хора на които държа макар и малко, или много. Хора които си спомням с добро …Боби ( брата на Маринела), Гогича, Конан ( един от първите ми познати метъли), Мария, Иво, Васко, Николай, Дани, Дани, Дидо, Пешо( моят си Пешо – не Пешо на Сас), Генов( Мария спри да гледаш така О.о), Габи – приятелката на Сашо. Дидка(моята пънк-рок принцеса от Плевен).Ники ( охраната на молен руж ). Сашо, Бранко, жената на Виктор – Краси. Люсиендър и Муна , Манчо, Коко( от даскало), Крисинка…. Държа и на Боби, макар някои хора от горе споменатите това да не им допада. – това са хората с което да излезем на кафе – незначи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО – да излезем да си съсипем нервите …. Макар и с тях понякога да е така …
За Криса – Крисо, ако четеш тук – Обичам те, липсваш ми, предпочитам 14 души от този клас да ги няма, но ти да си там. Предпочитам твоето мълчание от колко говора на всички.
….
