..Коледа ...

Макар винаги да ми е било по-лесно да се изразявам на английски. Сега ще го направя на български, както ме помоли помниш ли? И с мои думи. Преди да се запозная с теб бях стигнала един период, от който тъкмо тогава уж се бях възстановила, но после бях почнала да страдам още повече. И както винаги гледах да не ми личи, тая х в себе си. И изведнъж ти дойде. Просто ей така, без да съм те викала. Без да показвам, че имам нужда от теб, без нищо. Преди да се запознаем, бях просто човек, който отдавна смяташе, че е обичал колкото му е било отредено и няма какво да обича повече. Човек , който е останал непълноценен. Човек който няма смисъл да е с някого до себе си тъй като винаги ще бъде наранен, защото просто съдбата така е отредила. Последната година тогава, не бях обичала никого, дори себе си. Бях на дъното на чувствата си. Всичко весело което беше около мен, беше една маска. И когато ти дойде направи тази маска истина, направи я част от мен, преобрази я в истина. А преди бях станала, човек който не искаше да вижда никого. Нищо не събуждаше емоцията ми. Нищо не ме вдъхновяваше. Нищо не ме амбицираше. Нямаше никаква радост, изненада, самота, отчаяние, движение. Просто всичко беше на едно място, в едно положение което просто чаках, да дойде време за да мога да направя така, че живота ми да протече нормално. Нали знаеш, мъж, къща, деца, работа. Вече не искам това, искам много повече. Искам да се смея… Преди живеех – без абсолютно никакви ценности. Един сериен убиец и една родилка бяха на еднакво ниво. Приемах ги еднакво. Не ме трогваше нито това, че той убива хора, нито това, че тя е родила… И още мисля все пак, че Чарлз Менсън е нормален. Ако познавах този човек – на дали би ме стреснало, че е колил хора. И ще го приемам като нормален човек. Такава съм. Тогава, преди. Когато бях сама, прекарвах времето си през дните и понякога нощите с Николай. И пак никакви чувства. Бях на крачка от много грешки. Просто за да видя ще ми пука ли. А така !! Почна песен за вдъхновение да пиша. Този ми страх да не оставам сама е, отвратителен. Но съм писала, вече…. Единственото което искам е любов и уют. Обожавам Коледа. Особено когато вали сняг. Разнася се аромат на курабишки ( курабийки). И е нощ прозорците са заскрежени. Единствено Коледа ме радваше преди. А накрая – накрая и нея ми отнеха. Предпоследните две Коледи ги прекарвах с насълзени очи на прозореца. Това се промени което ме радва. Последната Коледа беше горе долу нормална. Но точно Коледа винаги е сплотявала семейството ми. Въпреки, че баща ми изневеряваше на майка ми, и тя на него, всяка Коледа бяхме заедно, с тях и с семейството ми. Баба ми се пропи. Чичо ми се ожени. Вуйчо ми се върна на село. Майка ми почина. Баща ми се депресира. Аз, аз … мен всичко спря да ме трогва.А преди беше – беше различно. Събирахме се, вуйчо ми не се напиваше като свиня и не правеше скандали, чичо ми винаги ми е бил близък. Баща ми се прибираше при нас. Майка ми спираше да мисли за проблемите си, и за любовниците на баща ми. Баба ми не пишеше толкова много тогава и се усмихваше. А Дядо … дядо още не го бе стъпкал живота.С майка ми правехме коледни сладки и курабийки. Баба ми правеше пити и баница. И усмивките на лицата им толкова много ме радваха. За това мечтая тайно от тогава насам, за семейство и уют.Май семейството ми почна да се оформя. Уют …. Незнам … та – ето това исках да кажа… тогава когато имах това не ми се радвах… а сега го искам. Имам го от части и пак съм …incomplete… Искам сутрин… и Коледа …