...опитвал ли си отчаянието ??

Трябва да пиша, почти съм изключила мозъкът си и тялото си. Опитвам се да не мисля какво е станало с момчето което тръгна към Перник. Но немога. Опитвам се да немисля, дали чукането си е струвало, но немога. Мисля и се предавам все повече. Все повече ме изморява. Но ме и вдъхновява. Незнам какво ми се случи вчера, но почувствам човек който познавам от три дни, толкова близък, че ако беше до мен, сигурно не бих го пуснала. Сълзите ми напират, вече пети час, спирам ги едва, едва с надеждата, че ще спра да мисля…но не спирам Пуснах си музика. За да не се изгарям. Полудявам, Дано поне чукането да си е струвало… страх, неугасващ страх, бездна, падение, той каза, че аз ще го зарежа. Ако го прави защото ми е обещал…мразя този страх… мразя го, токова съм се пропила с него, че сякаш сърцето ми е подпухнало, подгизнало. Душата ми е препълнена и незнам още колко мога да понеса….дано поне чукането да си е струвало … Дано болката която почувствам сега, си е струвала това той да е задоволен сексуално. Сълзи. Ако аз съм един разговор, който се провежда само и единствено защото „ може да е нещо спешно”… замислям се – струва ли си да съм разговор. Съжалих… ако наистина съм един разговор, който се провежда от задължение а не по желание Колко дълго.тогава, ще ми се обадиш когато имаш нужда, ако имаш нужда.Ще те оставя да си почиваш. Няма да те обезпокоявам и да ти говоря само глупости когато си говоря с теб. И щом я усетиш – заповядай – да ми се обадиш …Сълзи, шибани, студени сълзи. Ако за мен си пътник, който не просто минава, а е тук за да остане днес ме нарани …. На шибания шеснайсти Август.Нещо проблясва, в края на бездната на твоето отчаяние… когато разбираш, че е тук за да си тръгне. Тъкмо си започнал да се радваш … и когато то си отиде тогава най-много боли. Копаем цял, живот за да стигнем до нищото. Ето това е отчаяние … ден съм отчаяна. Отчаяна съм от шибания си отвратителен живот. Отчаяна от оправданията си, живота ми не е шибан, но е идеално оправдание . Отчаяна съм толкова много, че ми се иска да плача цяла нощ. Какво говоря за Бога сега е пет и половина сутринта. Отчаяна съм, но мога да кървя още, мога да кървя достатъчно, а съм отчаяна, адски отчаяна. Отчаяна от това , че съм само задължение… отчаяна, че немога да нося щастие. А мъничката поричка и единствена по тялото ми която бликаше радост заглъхна в недоумение какво се случва.Толкова съм отчаяна, че ми иде да се закопая в чаршафите си, но немога да спя защото възглавничката ми е прекалено мокра, голяма работа имам 13 възглавници …. ВСИЧКИТЕ СА МОКРИ!!! Защо избра мен ??? а ? Как да не съм те виждала … виждам те всяка вечер в сънищата си, нямам право да се радвам, немога да обичам, и съм задължение…. Бършем мокрите си ръце с хавлиени кърпи, а насълзените си лица с възглавници.А когато възглавниците свършат … отчаянието става още по голямо. Давам ти всичко що съм ти го дала, и съм едно шибано незначително задължение! …. И сега когато, когато затворя очи те изгарят, и сега когато незнам какво да правя, сега ти пожелавам някой ден да имаш нужда от мен, но да не ме получиш. Сега ти го пожелавам. Пожелавам ти когато ми го кажеш, да кажа, че сега ще се напивам и с раздразнително да те попитам може ли да си говорим по-късно… и ако тогава когато няма кой друг да застане до теб. Ако аз съм единствената която те разбира и аз имам по важна работа от теб, тогава дано намериш решението което аз немога да намеря. Дано тогава, намериш някой който да те разбира, дано тогава намериш сили да намериш някой който те разбира. Аз нямам сили… няма пръсти, няма очи, няма устни, нямам кожа, нямам нервна система, нямам мигли, нямам съзнание … единственото което ми остана е една крехкост, която всичко наранява.В един момент когато най-много от всичко ти трябва разбиране,… имам нужда от теб по дяволите… нали едно от нещата което искаше да ми кажеш беше, че когато няма никой друг ще си само ти … уou wait and see,оne day your love will surely start,уou'll turn around,уou'll find when everyone departs, there's only me…. къде си?