Неможеш ли ... а аз знаеш ли какво немога ..

сега… ако това какво мисли непознатия не ти влия, влияе ли ти това което мисли познатия? а? Пак съм така … никъде. Там където нищо непроменя мнението. Близо е, ще го видя и ще преценя. Но няма да правя изводи сега. Ако събера сили дори ще отрека и казаното до сега за него. Аз не го познавам. Те първа ще го опознавам …В един живот където и на двамата ни пука един за друг. Когато кажеш на някого да не ти се обажда повече, независимо на кого, след това всички започват да ти звънят по-малко. Незнам, да се радвам ли .. или да тъжа. Но и не искам да знам, просто ще се пазя на нормално ниво. Влошавам се. Лошо. Но ще се оправя. Аз винаги се оправям. Винаги доживявам до утре. А видя ли, че нещата отиват на зле… на много зле … тогава, тогава ще ми остане само мълчанието и събирането на болка в дробовете. Тежест в ръцете, сякаш вените си се стягат. Вече останах без никого. Пак… пак нямам на кого да кажа. My friend of misery - това съм си аз. Всяка болка се преживява с мен самата. Значи, преживява се двойно. Това е при човек като мен да нямаш на кого да споделиш. И тази вечер се налага да сдържам сълзи. Няма да е последна вечер. Нито възглавничките ще изсъхнат. Но ще пазя спомена за някогашното изпитвано към него, ще си спомням как като си лягах вечер си представях как ме прегръща и ме пази от всичко, всичко което би ме наранило. Ще си спомням, как сутрин веднага гледах колко е часът за да чуя гласът му. Ще ми се налага, всеки път щом стъпя на зелените полянки да мисля, да си спомням. Но любовта… любовта няма да си я спомням, нали „щом не съм го виждала, немога да давам обич”, вече няма обич… Ще има когато го видя. Зачеркваме любовта и с лекота поставяме на нейно място самотата. Защо не… Една връзка не е самота… тя е обич. Но щом по ничия теория нея неможе да я има сега, остава само самотата, вечната ревнивост, вечното примирие, вечната догма. Трепета изчезна, бумтежа на сърцето, сега съм безчувствена, щом немога да чувствам обич без да съм го виждала то и никакво друго чувство не е възможно. Аз съм безчувствена. Защото той ми каза че НЕ МОГА !! Той не ме е виждал а знае – какво мога и какво немога … И той неможе да ми казва какво немога … Цял живот някой ми казва какво не мога. Никой не ми е казал какво мога. Навсякъде са окичени надписи – какво НЕ МОЖЕМ да правим. Що – вие не можете ли да влезете с ролери в магазина, или пък с кучето си. или със сладолед … аз мога. Ако ми беше казал НЕ ТРЯБВА, да ме обичаш защото не си ме виждала, може би щеше да е прав. Но не и да ми казва, че не мога. Знаеш ли … аз какво немога … а Боби … знаеш ли ? Аз немога да не обичам …