Песимистката.

Никога няма да съм цяла, душата ми е заляна от песимизъм от един ден вече. Някога ще бъда ли цяла. Дори за един ден от шибаният си живот. Това искам – да се почувствам цяла. Моето дори вече не е песимизъм. Цялата надежда което можеше да съществува вече умря. Няма. Нямам надежда. Освен да стане чудо. Но при мен чудото, недостижима величина. Ето това е песимизъм. При мен чудо никога не е има и няма и да има. Знаех си… знаех си,,че така ще се случи. Не исках да призная, но знаех. И Сега когато каже „ постоянно ме лъжеш, че ще идваш” вече ще е прав. А чудо няма да има. И дори да има. Не вярва в това шибано чудо… кого помисля как ще му кажа, че няма да отида стомахът ми се свива на кълбо. Измъчвам се. Трагично е. Тъпо и трагично. Няма да издържа дълго така.Няма да има начин да направя изводите които искам да направя. …и ето – сега аз трябва да взема решение. А аз немога. Решение за себе си. той може да взима за себе си. Няма начин. За първи път в живота си знам, че няма друг начин. Да удържа на обещанието което съм дала.Явно след всяко обещание което даваме трябва да слагаме по едно „ ако нещо не възникне” … не, че някой би го чул. Но поне ще се подсигурим да не сме ние виновните. Виновна съм за грешките си. Страдам си за тях. Но единственото което мога да напиша в момента е, че независимо колко си ответната страна в моя случай, че е по ощетена, не е така. Не се оправдавам. Виновна съм. Много съм виновна за думите си. Но аз съм по ощетена. Ако не и да сме еднакво ощетени. А ако той е по ощетения от случката. То аз немога да му повярвам. Нямам довод. Нямам … нямам опорна точка на която мога да отчета убеждението си, че той е повече пострадал отколкото съм аз. Неможе да ми го докаже от 200 – 300 км. Нито аз на него. За това казано на лентяйски неможем да си „ мерим пишките”. Незнам кой си … незнам защо четеш това. Незнам дали си мъж или жена. Незнам цвета на очите ти или на косата ти. Но искам да ти кажа, че те обичам. Защото понякога е отвратително да нямаш кой да ти каже, че те обича. Обичта е подкрепа. Обичта би могла да е бъде дадена на всеки. Но когато си от хората при които единственото доказателство за обич е това което те искат. Няма как да им докажеш, че ги обичаш. Това което правиш никога не е достатъчно доказателство. Пренебрегнах себе си.Пренебрегнах всичко което си бях наложила като закон. Да срещна някого, на който дарявам обичта си и в замяна получавам съмнение е предразсъдъци. Ако не ме обичаш защо искаш да ти доказвам своята обич, щом тя би била несподелена