тук пишем без гривни.
махаме ги.
те са укови, остри ножчета в китките.
и аз бях цвете, и пак съм цвете, и дори и да умра пак ще бъда цвете.
но съм просто цвете.
прости ми - излъгах те.
излъгах те, че не те обичам достатачно.
излъгах те, за да излъжа себе си, че не те обичам.
излъгах те - зада излъжа света, че не съм добра.
излъгах те- и болна съм.
болна съм душевно, ментално и психически.
като всеки нормален човек, нормална съм.
нормална и не разбирам как това не те отвръщава.
не разбирам как си още близо.
не разбирам защо не си тръгваш.
поставиха ми диагноза - сам я знаеш - ти ми я постави.
късно е пак да пиша тези глупости - реже.
реже защото напомня на това как режеш ти.
реже месо.
кръв не се реже.
но ти я сряза само с две думи.
и пред всички ме накара да повярвам, че и сам, майстора пак себе си ще хули.
накара ме, да пиша болни думи.
да спасявам болни хора.
но никога не ме научи, как със тебе да се справям.
излекувах ги - навярно, със думи остри, кръв тече.
излекувах ги, дано са жадни и мене да разкъсват те.
научих ги, че ти никога не си виновен.
научих ги да мразят мен.
излекухав хората, и мен обикновенната от вътре ме яде.
и сън не мога да не мигна.
за брутална смърт мечтая аз.
и искам.
искам.
с всичко свято.
да се самоубия аз.
вените си да прережа.
да се тровя със зарин.
клечици от него аз ще паля.
и ще кръщавам всяка капка дим.
с алкохол ще се нагълтам.
ще преровя шкафовете ти.
и всички вредни навици.
умри.
умри.
умри.
обичам да умирам.
от любов по теб.
но нощем аз не мигвам.
трябва да търся къде криеш хероина.
пълен си със спринцовки.
не ползваш нито една.
зелен плам е в сърцето ти.
там винаги ще е ден.
отрова е живота ми.
дето гасне по теб.
робиня твоя не ще съм.
но бих умряла за теб.
