..

Бих си дала сърчицето и мислите само за теб, бих дала Филип и Борислав, бих дала всичко, бих загърбила всичко само за теб. Бих седяла будна с дни само за теб, защото искам теб. Искам с теб в Златица, нищо друго не искам. Тъпата ми женска природа ме кара да наранявам когато се почивствам пренебрегната. Наречи ме егоист, такава съм. Просто исках с теб да е различно, но различното и непознатото ме плаши. Не съм и предполагала, че хората като теб съществуват, не съм и предполагала, че мога да те нараня така, но все още предполагам, че мога да те зарадвам десетки пъти повече. Не съм предполагала, че в мислите ти нещо ме отличава, знаех че теб те отличава нещо в моите и ме беше страх. Защото за всичките си години прекарани с други хора, не съм срещала чувствата които предизвикваше в мен ти. Мълчалива съм, постоянно мисля, обсмислям, дали да си дам всичко за теб, въпреки че съм се заклела да не го правя повече за никого. Да си дам ли мечтите, всичко което искам за да мога да съм с теб, да затрия ли метчите за канада и да почна с мечти за англия, а накрая просто ми става ясно, че отдавна съм се провалила, имайки мечти за теб, които не мога да загърбя. Тъжна или не, ти ме караш да чувствам, и винаги бих предпочела да говоря с теб, отколкото тишината. Страх ме е. страх ме е, че ако дам всичко за теб, и изгубя двуличната си същност, който е един егоист, ако я изгубя, ще изгубя защитната си обвивка и ще се наранявам, и от части я изгубих в последно време. Новите неща предизвикват в мен гадости, не искам. Искам при теб, и всичко това ме убива. Чувството да нямаш желание за нищо друго освен да си с един човек, който обичаш. Единственият човек, който може би е разбирал чувствата ти такива каквито са били. Чувството за неговата болка. Бих си дала всичко, бих направила каквото пожелаеш само да те имам обратно, защото те обичам повече от колкото си мислех. Нараних те и съм долна и дволична и не заслужавам шанс. Просто реалноста взе да ми идва в повече. Точното определение. Искам да не е така, защото ако беше "тъпо копеле", нямаше да ме е страх, че ще изгубя най - ценните си неща заради теб.Но от друг страна, ако съм с теб - ще спецеля много по - ценни. Дете съм. Беше прав, но съм твоето дете. И съм там, винаги съм там. Извинявай за начина по който съм те накарала да се почувстваш и сигурно още те карам да се чувстваш.Просто съм объркана. Обърквам се и правя глупости и наранявам хората и ги боли, и им отнема месеци за да сме заедно пак. Защото всичко хубаво ме обърква. И промених се, защото ме обърка, колко си добър. В момента ти градиш половината ми живот. В момента всичко, което правя, забавлявам се, слушам, чета, спортувам е повлияно от теб. И няма да се откажа. Няма. Защото те обичам. Не мога да те пусна. Не мога, защото те обичам толкова шибано много, че не знам как, ще живея без теб. Успокояваш всичко. Това ме плаши, плаши ме е за всичките си пъти казано "не" съм имала в предвид да, но не съм свикнала на такива въпроси да казвам "да".Обичам те. И съм там, винаги съм там. Защото знам, че дори и да мога да те наранявам, мога да те радвам повече от това. Искам при теб същество. Искам с теб.