Искам само той да се чувства добре, но не знам дали и при него е така. Не знам, не съм научена какво да правя, когато някой те отхвърля – а ти чувстваш, че ти си единственият човек способен да върне усмивката му. Той е топлина. Една безкрайна топлина. За мен той е такъв. Той е най-жизнерадостното същество, но и най-далечното. Изпитвам страх при всяка казана дума, дори и тя да е от сърце. Изпитвам страх да не го накарам да се чувства още по – зле. Просто искам той да е добре. Обичам го, не знам защо си мисля, винаги съм го мислела – че любовта е достатачна за всичко, че една любов поправя всичко друго, че едно влюбено сърце, което дори и да не е близо до теб, е там и винаги можеш да му се оплачеш, да поискаш помощ, да я получиш, да му се отдадеш. Винаги съм мислела, че е истина. Мислех си, че любовта е по силна от тъгата, ще достава радост, че те топли и те кара да сме усмихваш, че е достатъчна. Да знаеш, че имаш човек „до себе си”, да знаеш, че си обичан.
Аз не го обичам, обожбавам го. Той ме кара да се усмихвам, всичко в него ме кара да се усмихвам, че го има,че ме кара да се чувствам добре,че ми прости защото го нараних ужасно. И да страх ме е да не го прогоня пак с всяка една думичка. Обичам го. И просто искам да е щастлив, да се усмихва, да е добре. Защото ми се къса шибаното сърце когато не е.
Обичам те, любимо същество. Обичам те, Марти.
