Никога не съм вярвала, че съществува самота. Нали винаги съществува онзи вътрешен глас. Моя вече го няма, опитвам се да си го върна. Пак съм хаотична, каквато бях. Седя слушам музика и пиша. Ще пиша защото изливам чувствата си, и така пак ще превъзмогна самотата, и да – никога нмяа да повярвам, че има самота. Не искам защото живота е достатачно хубав и така. Да заета съм със собствените си мисли и то доста. За съжаление вчера разбрах нещо, което никак не ме зарадва. И макар свършеният вчера труд и взетите днес решения, които така и не споделих, може би биха зарадвали някого. Може би би се зарадвал. И въпреки тях, пак съм заета със собствени мисли. Просто пиша механично. Ужасява ме. Взех много решения за изминалият ден. Сега ми предстои да взема още няколко. За наше добро. Слупам H.I.M., прекалено натъжаващи ме. Прекалено не слушани с години, прекалено някого друг. Но пиша. Щастлива съм, макар и тъжна. Лъжейки марак, че не. Странно е да слушам повече от две песни на гореспоменатата група. Бях забравила, за чувствата ми на тази музика.
Спомням си една зимна поляна. В парка. Зимата. Замръзнали устни, парещи сълзи и същата самота. Сякаш губиш нещо а нищо не можеш да направиш. И H.I.M.
Спомням си забравен плач и забравени тревоги, забравени, обичани хора в изречения с твърде много запетайки. Премръзнали пръсти рисувайки едно име в снега. Поляна в имена.
Хората сме странни съшества, Чарли. Правим най-милите неща, чак когато другият човек си тръгне.
Помниш ли как падаше и те вдигах?
А как когато не ставаше, просто легах до теб и те прегрщах?
Помниш ли?
Помниш ли жертвите и любовта, която ми отне?
-Няма я. Вече я няма. Взеха ми я.
Понниш ли колко време мина?
Или просто си забравил това което беше?
Не разбираш смисъла?
Не е за теб ?
За теб е?
Писна ти ?
От мен ?
Най-хубавата любов е когато единят от двамата е изгубил нещо. Съзнал е, че трябва да дава докато хората още ги има. Би загубил пръстите си за да изписва името ти в снега. А сега всяко действие е нищо. Няма те. Болна съм.
Направих толкова неща днес, за които не подозира. Отървах се от лекарката. Оредих всичко. И го няма. Няма и да го има. Прекалено съм „болна”. И никога няма да ми писне да съм такава. Аз изплаквам моите очи. Не е грешно, все още не е. Прекалено много сълзи, Чарли. Ще се наводним и ще си изгубим вилиците в потопа, ще трябва да се храним само с лъжици, Чарли. Аз го умея, но то не можеш. Ще изгубим всичко, ако позволим да се случи. Толкова е трудно човек да повярва, че в горните изречения излях всичките си чувства. И ги намирам за смислени.
Трудно е. Този път е трудно. Вечност в самота. Ил Ниньо. Прекалено верен текст. This time`s for real.
Мразя. Мразя чувството на ... угх пак H.I.M
Изгонена съм. Изгонена съм от онзи свят и няма място там, вече съм чужда. Трябваше да си преговоря преди да се заемам, прекалено мн прилики. Прекалено много грешки. Изгонена и отхвърлена. Без желание. Без друго място където да иде. Бях забравила. Прекалено мн обичам. Върви. Върви си. Без да се интересуваш. Аз ще си драскам имената. Ще си драскам имената в ръцете със снега.
What the movie. This is who you are to me. That is how I found you..
This is who I am.
