....

…детето с пеперудата…

Станала съм толкова не целеустремена. Не много. Но до стачно за да пиша това – но ми се иска да бях като малкото детенце в парка. Бях седнала на една пейка и четях! Или по-скоро ми се искаше да съм сама и да чета.
Замислях се, колко трудно е дори и за възрастен да хване пеперуда.Час – два и след това ще се откаже, а пет минути след това дори няма да помни, че се е случило.Не целеустременост/ Всеки неуспех бавно – малко, по-малко ни тласка към края – колкото и да искаме нещо, желанието просто умира веднага след първият неуспех. Падаш.Ставаш.Продължаваш. Падаш ПАК. Ставаш ПАК. Продължаваш ПАК и когато това „ пак” почне да те бие в главата като брадва, падаш нарочно, само и само за да се откажеш.Тласкаш себе си към неуспех – само защото чакането те изнервя.Свикнал си да не сбъдваш мечтите си, не ти пука дали ще ги сбъднеш.Важното е, че си направил жалкия си опит, които е бих доведен до неуспех още от самото начало.Уморен си да не знаеш как се нарича това което чакаш и какво е – но го чакаш.Все едно да чакаш автобус в непознатият град, в който нямаш познати а нямаш и разписание. Изнервяш се : - отказваш се – нетърпелив – неприятен – непознат – без изводи за краят – просто е по лесно да доведеш всичко до лош край още в началото му – да се откажеш.
-ЖИВОТ- .. без място на което да си построиш спирка, защото от години живееш в една голяма спирка, в която живееш от момента в който някой те е хванал за ръка и ти е казал „ не се опитвай, невъзможно е” – не знаейки, че и с самият него е станало по същият начин. Живееш там където всичко спирка… Автобусът който чакаш минава, но ти предпочиташ да тръгне вместо да тръгнеш към него, макар че адски много ти се иска да се МАХНЕШ.Но самият факт, че може да не успееш, те кара да седиш и да гледаш как заминава. И така всички възможности те подминават, но ти неможеш да рискуваш. – ако начинанието доведе до неуспех, това ще те тласне към депресия.Предпочиташ да не се натоварваш и си загубил увереността си – но не искаш да се натоварваш защото си сам в спирката и там няма на кого да си го изкарваш. Искаш много, но отдавна си спрял да постигаш каквото и да е и последният ти успех е било завършването на гимназия.А спирката се смалява. Дори и да искаш да хванеш пеперудата, предпочиташ да хванеш дистанционното и да си пуснеш порно.Там няма неуспех.Храниш се докато гледаш порно а очите ти бавно са се видоизменили в дупки – загубили връзка с главният мозък. Събираш се на нова година без да знаеш кой ще присъства, важно е присъствието само на бутилката. Загубил си магията на 5 годишното дете. А си мислиш, че си реалист, не - просто не ти остава време да мечтаеш защото си вглъбен в себе си. Най-лошото е, че с 97% става така, че след като се наложи да пораснем и да не сме деца, трябва просто да разберем, че трябва да почнем да се отказваме доброволно.От плюшената си играчка – защото нямаме време да се замислим колко много я обичаме. И в мигове на слабост в целият си живот не сме имали по - близко нещо.
Детето хвана пеперудата, окаля се цялото да лази по Земята…. Майка му, му викна веднъж – ала то не я послуша – окаля се и сигурно около 26 пъти тя ми се изплъзна на косъм, докато последният път тя изпърха м/у пръстите му / може би за последно / …но я хвана.
Това ми напомня как гонех катериците. Макар че са ме хапали. Продължавам да ги гоня и да ги хващам… ала за жалост съм спряла да гоня много други работи, много отдавна - и не че не ми е добре така – просто спирката ми писна…. И сега не знам какво да правя – защото отрицателно заредените частици се движат на обратно…

Октомври – 23 – 2009 …

...Ъген !! 2

-…Ъген 2...


Вашият Господ пак е тук. Християнството преиначава вярата. Ако вярваш в Христос значи всичко друго на което повярваш е едва ли не богоподобно, християнството само богохулства в/у себе си. За да си християнин трябва да вярваш само на Бога. И после се чудиш защо ти разправяли, че си говориш сам. Защото Бога никога няма да ти говори. Аз съм уникалният Господ. Жена. И ако си толкова голям мазохист мога даже да реша и да не ти говоря. Аз съм господ. Толкова много хора вярват в всички глупости които им говоря. Толкова много, че бих ги посъветвала да спрат да ми вярват, за да може и моето божествено аз да умре, изчезне. Може би ще е хубаво да спра да използвам неразбираема метафора.Аз съм господ, всички вярват на това което им кажа. Повечето дори без грам съмнение. Аха. И ето – не съм виновна аз – а те, че ме карат да се чувствам богоподобна. И безскрупулна. Мога с най милият тон да кажа на някого, че съм изнасилила морско свинче и той не само да ми повярва, но и изобщо да не се изненада от факта. Ето това е Господ, той казва много неща, но само той може да докаже, че са така, защото никой друг не е бил там, следователно той казва „ Аз бях там” – както дявола в „ Майстора и Маргарита” и всички му вярват, дори и най-големите атеисти. Затова аз съм Господ. А Господ е безскрупулен. И ако никой н ми вярва, може да се замисли, колко Господа познава. Аз вярвам само на един човек. И дори оборвам мнението му от време на време. Но главно се съветвам с него. Но не е моят Господ… защото господ не ни вижда. За господ всички са невидими. И Господ е егоист. А ТОЙ не е егоист,.. значи не е господ а е нещо много повече… той е обожание, страст, влечения, сияние, телефонен разговор, идея, цел и всичко това на висша степен на доверие, и желание. Което бих изпитала само когато съм само с него, висша степен на чувства, защото не го искам сега, или някога, а го искам постоянно, като цяло, не в даден момент, той просто там, не е нужно да е до мен за да го искам. И това ме кара да се замислям, и да знам, че не ми е нужен Господ. Нужен ми е само ТОЙ. В мислите ми , в подсъзнанието ми , не задължително да до мен. Просто да знам, че го има, да знам, че когато искам да се разкривам има пред кого. И както всички християни съгрешават малко или много срещу Господ с други идоли, лъжи, по голяма любов към бутилката и прочие… Знам, че и аз съгреших спрямо него, Спрямо доверието му … в една малка частица от съзнанието си го пазя само за себе си – там където го виждам такъв какъвто е. Там където мога да опиша всички негови качества, и след това да ги прехвърлям и отново и отново и да боготворя това което е като „ човек” … Всички сме шизофреници, освен простите едноклетъчни организми след нас, които в наше време наброяват доста голям брой.Голяма част от населението ни, бърка моногамията с нежеланието да погледнем от друг ъгъл, просто защото мързела напира в нас постоянно, хората се плашат от Птичи грип и Хепатит… а нас, малкото останали които можем да отделим време да мислим, ни плаши това, че някой ден всичко ще е толкова едноклетъчно и просто, че няма да има над какво да размишляваме и да усъвършенстваме себе си отгоре на каквото и да е. И тогава е денят в който вдъхновението секва, денят на Страшният Съд, където вече няма смисъл да твориш. Където няма за какво да се бориш, просто почваш да живееш за да оцелееш – някак си , и дори малката частица в теб която знае, че си различен, че си нещо повече, да неможе да излезе, защото хората са се видоизменили с страни създания , без уши и очи, без преценка без мнение, човешката раса става безполезна за Земята и тя вече няма нужда от нея. Но макар и мъничките обезформени организамчета да не могат да мислят, те пак сеят разруха.

Семантика или по точно начина на действие на Русенският индивид...

Не мога да съм себе си в този град, за едно голямо съжаление. Не искам да съм себе си тук. За съжаление колкото и да залъгвам себе си. Един път махна ли се от тук на дали бих се свързала с който и да е жител. С който и да е познат. Не, че не бих искала да го направя – просто под съзнателно на дали би направила нещо по въпроса, да се свържа с който и да е от тях. Правя усилия. Адски много усилия да пренебрегвам себе си заради другите. За да съм в добри отношения с тях. Въпреки всички глупости които сме си наговорили. И както каза Човекът с бръснач, сигурно скоро като се прибирам тук няма да има къде да ида. Аз не държа да има къде да ида. Държа на това – хората да ме забравят. А когато хората имат добро впечатление от теб, което тук е преиначен термин, те забравят за теб. Но ако си им направил лошо впечатление, или така или иначе само лошото прави впечатление на видоизменения от манталитета им мироглед, значи ще те помнят. Затова правя всячески усилия да си нормализирам отношенията с всички. Ако съм добра – хората няма да ме обсъждат. Те обсъждат само лошите качества на хората. И аз съм такава. Черногледа. Впечатление ми правят само лошите неща у хората. И добрите ми правят, но тях никой не търси. Начина на действие на организмите се е видоизменил, да отчитат истини и лъжи. За тях лъжата е отчетена като истина, а истината никога не бива отчетена. Но уви, как може да отчетеш нещо, което не си виждал. В моето затворено общество всеки може всичко. И разбира от него. Купиш ли си микрофон – значи имаш талант. Имаш пастели и статив, аха – значи си художник. Направил си, си пиърсинг, О, страхотно – значи вече разбираш от пиърсинг. Прочел си в някакъв сайт за Сталин, или пък учителят ти е разказал и вече си велик защото за „разлика” от всички знаеш кой е Сталин. Пушиш – значи знаеш колко е трудно да ги спреш. Слушаш алтернативни стилове музика – значи си велик и си музикален НЕ инвалид. Имате комин – значи знаеш как се пали печка. Качвал си се веднъж на шофьорско място, но вече си сигурен, че можеш да караш кола, и трактор. Чул си веднъж цитата „ Животът е кучка.” , значи вече, четеш философия и в единадесети клас ще завършиш със 6 плюс. Можеш да изброиш повече от 3 религии, следователно си много духовен и адски умен. Знаеш от урока си по биология разликата м/у миграция, имиграция и емиграция, следователно всички го знаят от там. Можеш да произнесеш думичката „industrial” правилно на български – значи можеш да си го направиш като се пробиеш с пистолет. Толкова си ограничен умствено, че аз и някои хора много ти се чудим, как по дяволите толкова ограничен човек си мисли, че 15 сантиметра е нещо толкова голямо и задоволително. Имаш пенис, значи си надарен. Пиянството оправдава всичко. И трябва да се съобразяваме с хората на които им е зле защото са затворени в себе си, а не защото си имат проблеми. Ето това е. С едно изречение, умствените ти данни са по зле и от на едноклетъчен организъм, защото единствените цели в живота ти буквално се обосновават само с това хората да те познават и да си „отгоре”. Въпреки, че дори и да се помъчиш да кажеш това което написах на дали ще можеш да го прочетеш гладко и без да използваш тъпия си обрязан диалект. Ако те накарат да се опишеш с 10 думички, ти едно на ръка няма да се сетиш за 10 думички, ами и ще гледаш да се изкараш лош защото е модерно. ¾ от думичките които използваш, няма да знаеш какво означават, а другите ще за на нивото на 5 годишната ми братовчедка, сигурно би се описала с тях. Колкото повече се мислиш за дете от големия град, толкова по- голям селянин ставаш. На дали можеш да кажеш българската азбука, но можеш да изброиш клавишите на клавиатурата перфектно. Държиш на това да имаш преживявания които да те карат да изглеждаш по – узрял в очите на другите. В тъпите им овчи погледи. Гледаш на рафта с книги във вас като мебел, или по – скоро украса. И си толкова ограничен, комерсиален, престорен и по твое си велик, че единствената ти гледна точка е върха на носа ти защото не виждаш по далеч от него. Дрънкаш как задникът ти бил голям, но единственото нещо което мога да кажа е, не е възможно да е по голям от егото ти. Не ме мислиш за красива или за каквато и да е – повече от теб. Но умираш от страх, ако аз харесвам някого когото и ти харесваш. Подсъзнателно намираш хората като мен за заплаха – въпреки, че това ти се случва рядко и веднага щом си го помислиш пилешкият ти мозък го изтрива. Умираш от страх някой да не ти каже нещо което не знаеш, затова, чуваш само това което искаш и знаеш само това което си чул, както се пее в една песничка. Не те интересува музиката, а този който я пее. И си безгрешен. …

…Единственото нещо което някога наистина ще ти пречи е тъпото ти ограничено съзнание. В абсолютно всеки един аспект, но понеже е част от теб – на дали някога би било толкова голям проблем…

Харватска ..

Не мога да напиша нищо психичноздраво в момента. В монета мога да пиша само психично болни проблеми с разнебитена психика в селдтвие на стрес и синдрома на СТШ и последствията от биохимията през двадесет и седми век които ще предизвикат прекалено много разврат по улиците. Ахх, каква радост сее в сърцето ми това... чак ми иде да заблея, но немога, немога да преодолея себе си... себе си Вера, постоянно мисля за Вера. Липсва ми и я чакам да се върне още с първият сняг.Доста често си мисля, че Боби наистина би я харесал. Всъшност той нея хареса първоначално, но тя почна да се захласва и си тръгна. Но сега може да си позволи да се влюби... знае, че си струва. Но пихично болното и сърце е вероятно да умре от шок след това, ама все тая и без това е обречено... Ранна детска токсоплазмоза на миокарда ... О ако имам гроб държа нищо да не пише на него ... дори и име не искам. Едно име не говори за човека колкото говори той за себе си. А постояно говоря за себе си и в крайна сметка нищо не казвам. Но пиша поне понякога смислена информация. Това е от наледствената информация в клетките. Предполагам от пра баба си. Но тя навярно не е имала шизофрения или циклофрения, но е хубава за не психично болна. Дори е прекрасна.Приличала е на мен дори по расюзстоянието м/у зъбите... но е била много слабичка.. но и много хубава. Та по добре да нямам нищо написано на гроба, ни снимка ,нито име. А и ако има име предпочитам да пише просто Вера .. макар и на света да има милиони Вери ... аз искам само Вера. Лошо е да си пристрастен към себе си и да се пренебрегваш.. липсата на реализам не е сюрреализам а е просто гадно порно на фона намоята смилена егоистична псевдо реална нереалност заровена в нищетата на нищото ... ако ще виждам любов на всякъде то малко по малко ще се отвратя от нея ...

...Ъген !!

В последни дни, или в моя смисъл – месеци – немога да се отърся от гадния навик да пиша за себе си. За това създадох този блог, но като се замисля, съм си затворила всички мисли някакъв сайт и когато някой ме накара да обясня нещо от написаното наново просто наистина ми се струва безсмислено да го говоря пак. И без това един път вече съм си го говорила на мен си, след това съм го писала и естествено след това съм го прочела, от огромно възхищение – възхищавам се от себе си – и ако ми се наложи да го повторя на някого ще ми отнеме дори и малкото събрани провизии от емоция, независимо, положителна или отрицателна е тя. Натоваря ли се мъничко с каквато и да е емоция и след това изпадам в еднодневна депресия в която изказвам истинските си чувства към хората, и пиша само колко ми е черен, стъпкан и гаден живота. И знам, че не е така. Но просто е тема по която мога да напиша много, но след това пак трябва да я обяснявам на някого, така кръгчето се затваря. Но не и тази „творба” тя е написана докато ме е толкова яд на мен си. И не е замисляна. Трябваше да пиша за шибаните шибанящини които радват шибаните хора. Трябваше да пиша как хората ги радва страданието на другите. Без да виждат на какво ниво са те и колко ниски изглеждат с това си поведение.Трябваше да пиша, че обществото ни е толкова западнало, че всеки непознат може да ми каже какво е по – правилно за мен. Но не … като всяко човешко същество съм по заета да пиша за себе си. Въпреки, че преливам от идеи без дори да ги мисля.
Тире – възхищавам се от себе си – за последните няколко месеца се депресирах поне 15 пъти за по един, два дни. Последния път продължи две седмици. Тире – та, възхищавам се от себе си въпреки, че не съм доволна, въпреки едната втора от която съм доволна от себе си аз си се възхищавам и пиша за себе си. Абсурдно е. Но гледам на себе се като на един вид абсолют ( не водката селски идиоте ). Черногледа съм и това ми харесва достатъчно за да заслужи възхищение. Саркастична съм което ме кара направо да се влюбвам в себе си и като се гледам в някоя шибана локва да ми излизат анимационни сърца от очите. Лигавя се само за да ми стане до болка забавно. И всичко абсолютно всичко е подложено на лигавене, черногледство, сарказъм, ирония, и психично болен ексцентризъм от моя страна.Отново до болка познатото чувство, че обичам себе си повече от другите. Повечето хора го забелязват в мен, самия ми навик да се имам за адски умна. Аз съм абсолют, аз съм един малък господ, но не съм и извратена сектантка за каквато половината сигурно вече сте ме помислили. Но не заслужавате вниманието ми в/у това което мислите, мен не ме интересува хорската злоба. Значи го правя за да ви вкарам в правия път. Точка, тире – казах ли ви, че съм господ. Помагам ви, безвъзвратно.Болката ми в тази публикация е … и аз не знам. Не знам какво мисля, в момента – какво изпитвам – защото мислите си ги изказва в момента. Аз съм господ, аз съм добра с вас, а вие дори и да сте добри с мен не го забелязвам и не ме интересува, ако реша ще умрете на в сряда. Днес е петък – имате цели пет дни да живеете – Enjoy! Държанието ви към мен не ме интересува – така или иначе щ умрете. Но хипотетично и принципно, ако всички вярващи умрат, Господ също умира…

- търе - Тцък!! Болните мисли на една извратена психопатка. И без това бавно и славно се разбирам, че съм болна.. - тире - психично. Но поне като психично болна,се чувствам по - добре отколкото ако съм олепена с други етикетчета. Тва етикетче най ме кефи ... ;)

...

Градация в/у нищото. Един вид градацията или деградацията са невъзможно, при положение, че незнаем първоначалното положение на дадено нещо. И самият принцип, това което обхваща общото, същината на едно цяло, в света в който живеем говори повече за нас. Всички сме свързани по един или друг начин. Принципно няма хора които да нямат абсолютно нищо общо с други хора. Независимо от множеството им различия, винаги има някаква прилика. Когато си представим света овързан в тези нишки които ни свързват, ако си го представим, как от всичко е свързано, Накрая веригата се затваря. Не всеки е свързан със всеки, но няма, няма човек който е различен от всички останали, Има различни хора, но човек с напълно различни интереси от всички няма. И тъй като винаги нещо ни свързва имаме дадени социални групи. Днес си слагаме какви ли не етикети. Разделени сме по години, сексуалност, цвят на косата, стил на обличане, стил на говорене, стил на изразяване, стилове музика, разделени сме от общо приетите класификации при хората. Не всеки има нещо общо с другия. И как градим, градим в/у отломки. Градим в/у какво ?? А какво градим, влизането в някоя гимназия заради простата нужда от средно образование. Неприязън към хората които показват просперитет. Делим хората на принципност. Всичко в нашия свят е принципно. За някой хора принципното остава и нямат възможност да го преодолеят. Всеки бива преценяван по етикетчетата си. И има хора които никога не биха приели този човек да е повече от това което му пише на етикетчето… начина по който хората са изгубили хуманността си, тактичността си, любопитството си … а се наричат хора с принципи. Какви хора с принципи са това, гордо изправен проповядват, как всички жени са курви. В нашия свят противоположното винаги е лошо, а защо всичко трябва да има противоположност. Ако гледам през прозореца някой трябва ли да ме гледа от другата страна. Изградили сме свят на принципи чиито ценности са заминали по дяволите много отдавна за да може да се оправим сега. И отдавна сме спрели да градираме, защото просто тези които градират биват жертви на егоизъм, в свят пълен с тотални егоисти, аз така или иначе не искам да имам място. Всеки си носи кръста, е преекспонирана реплика, в нашия свят просто всеки си носи етикетчето.

Песимистката.

Никога няма да съм цяла, душата ми е заляна от песимизъм от един ден вече. Някога ще бъда ли цяла. Дори за един ден от шибаният си живот. Това искам – да се почувствам цяла. Моето дори вече не е песимизъм. Цялата надежда което можеше да съществува вече умря. Няма. Нямам надежда. Освен да стане чудо. Но при мен чудото, недостижима величина. Ето това е песимизъм. При мен чудо никога не е има и няма и да има. Знаех си… знаех си,,че така ще се случи. Не исках да призная, но знаех. И Сега когато каже „ постоянно ме лъжеш, че ще идваш” вече ще е прав. А чудо няма да има. И дори да има. Не вярва в това шибано чудо… кого помисля как ще му кажа, че няма да отида стомахът ми се свива на кълбо. Измъчвам се. Трагично е. Тъпо и трагично. Няма да издържа дълго така.Няма да има начин да направя изводите които искам да направя. …и ето – сега аз трябва да взема решение. А аз немога. Решение за себе си. той може да взима за себе си. Няма начин. За първи път в живота си знам, че няма друг начин. Да удържа на обещанието което съм дала.Явно след всяко обещание което даваме трябва да слагаме по едно „ ако нещо не възникне” … не, че някой би го чул. Но поне ще се подсигурим да не сме ние виновните. Виновна съм за грешките си. Страдам си за тях. Но единственото което мога да напиша в момента е, че независимо колко си ответната страна в моя случай, че е по ощетена, не е така. Не се оправдавам. Виновна съм. Много съм виновна за думите си. Но аз съм по ощетена. Ако не и да сме еднакво ощетени. А ако той е по ощетения от случката. То аз немога да му повярвам. Нямам довод. Нямам … нямам опорна точка на която мога да отчета убеждението си, че той е повече пострадал отколкото съм аз. Неможе да ми го докаже от 200 – 300 км. Нито аз на него. За това казано на лентяйски неможем да си „ мерим пишките”. Незнам кой си … незнам защо четеш това. Незнам дали си мъж или жена. Незнам цвета на очите ти или на косата ти. Но искам да ти кажа, че те обичам. Защото понякога е отвратително да нямаш кой да ти каже, че те обича. Обичта е подкрепа. Обичта би могла да е бъде дадена на всеки. Но когато си от хората при които единственото доказателство за обич е това което те искат. Няма как да им докажеш, че ги обичаш. Това което правиш никога не е достатъчно доказателство. Пренебрегнах себе си.Пренебрегнах всичко което си бях наложила като закон. Да срещна някого, на който дарявам обичта си и в замяна получавам съмнение е предразсъдъци. Ако не ме обичаш защо искаш да ти доказвам своята обич, щом тя би била несподелена

Неможеш ли ... а аз знаеш ли какво немога ..

сега… ако това какво мисли непознатия не ти влия, влияе ли ти това което мисли познатия? а? Пак съм така … никъде. Там където нищо непроменя мнението. Близо е, ще го видя и ще преценя. Но няма да правя изводи сега. Ако събера сили дори ще отрека и казаното до сега за него. Аз не го познавам. Те първа ще го опознавам …В един живот където и на двамата ни пука един за друг. Когато кажеш на някого да не ти се обажда повече, независимо на кого, след това всички започват да ти звънят по-малко. Незнам, да се радвам ли .. или да тъжа. Но и не искам да знам, просто ще се пазя на нормално ниво. Влошавам се. Лошо. Но ще се оправя. Аз винаги се оправям. Винаги доживявам до утре. А видя ли, че нещата отиват на зле… на много зле … тогава, тогава ще ми остане само мълчанието и събирането на болка в дробовете. Тежест в ръцете, сякаш вените си се стягат. Вече останах без никого. Пак… пак нямам на кого да кажа. My friend of misery - това съм си аз. Всяка болка се преживява с мен самата. Значи, преживява се двойно. Това е при човек като мен да нямаш на кого да споделиш. И тази вечер се налага да сдържам сълзи. Няма да е последна вечер. Нито възглавничките ще изсъхнат. Но ще пазя спомена за някогашното изпитвано към него, ще си спомням как като си лягах вечер си представях как ме прегръща и ме пази от всичко, всичко което би ме наранило. Ще си спомням, как сутрин веднага гледах колко е часът за да чуя гласът му. Ще ми се налага, всеки път щом стъпя на зелените полянки да мисля, да си спомням. Но любовта… любовта няма да си я спомням, нали „щом не съм го виждала, немога да давам обич”, вече няма обич… Ще има когато го видя. Зачеркваме любовта и с лекота поставяме на нейно място самотата. Защо не… Една връзка не е самота… тя е обич. Но щом по ничия теория нея неможе да я има сега, остава само самотата, вечната ревнивост, вечното примирие, вечната догма. Трепета изчезна, бумтежа на сърцето, сега съм безчувствена, щом немога да чувствам обич без да съм го виждала то и никакво друго чувство не е възможно. Аз съм безчувствена. Защото той ми каза че НЕ МОГА !! Той не ме е виждал а знае – какво мога и какво немога … И той неможе да ми казва какво немога … Цял живот някой ми казва какво не мога. Никой не ми е казал какво мога. Навсякъде са окичени надписи – какво НЕ МОЖЕМ да правим. Що – вие не можете ли да влезете с ролери в магазина, или пък с кучето си. или със сладолед … аз мога. Ако ми беше казал НЕ ТРЯБВА, да ме обичаш защото не си ме виждала, може би щеше да е прав. Но не и да ми казва, че не мога. Знаеш ли … аз какво немога … а Боби … знаеш ли ? Аз немога да не обичам …

...опитвал ли си отчаянието ??

Трябва да пиша, почти съм изключила мозъкът си и тялото си. Опитвам се да не мисля какво е станало с момчето което тръгна към Перник. Но немога. Опитвам се да немисля, дали чукането си е струвало, но немога. Мисля и се предавам все повече. Все повече ме изморява. Но ме и вдъхновява. Незнам какво ми се случи вчера, но почувствам човек който познавам от три дни, толкова близък, че ако беше до мен, сигурно не бих го пуснала. Сълзите ми напират, вече пети час, спирам ги едва, едва с надеждата, че ще спра да мисля…но не спирам Пуснах си музика. За да не се изгарям. Полудявам, Дано поне чукането да си е струвало… страх, неугасващ страх, бездна, падение, той каза, че аз ще го зарежа. Ако го прави защото ми е обещал…мразя този страх… мразя го, токова съм се пропила с него, че сякаш сърцето ми е подпухнало, подгизнало. Душата ми е препълнена и незнам още колко мога да понеса….дано поне чукането да си е струвало … Дано болката която почувствам сега, си е струвала това той да е задоволен сексуално. Сълзи. Ако аз съм един разговор, който се провежда само и единствено защото „ може да е нещо спешно”… замислям се – струва ли си да съм разговор. Съжалих… ако наистина съм един разговор, който се провежда от задължение а не по желание Колко дълго.тогава, ще ми се обадиш когато имаш нужда, ако имаш нужда.Ще те оставя да си почиваш. Няма да те обезпокоявам и да ти говоря само глупости когато си говоря с теб. И щом я усетиш – заповядай – да ми се обадиш …Сълзи, шибани, студени сълзи. Ако за мен си пътник, който не просто минава, а е тук за да остане днес ме нарани …. На шибания шеснайсти Август.Нещо проблясва, в края на бездната на твоето отчаяние… когато разбираш, че е тук за да си тръгне. Тъкмо си започнал да се радваш … и когато то си отиде тогава най-много боли. Копаем цял, живот за да стигнем до нищото. Ето това е отчаяние … ден съм отчаяна. Отчаяна съм от шибания си отвратителен живот. Отчаяна от оправданията си, живота ми не е шибан, но е идеално оправдание . Отчаяна съм толкова много, че ми се иска да плача цяла нощ. Какво говоря за Бога сега е пет и половина сутринта. Отчаяна съм, но мога да кървя още, мога да кървя достатъчно, а съм отчаяна, адски отчаяна. Отчаяна от това , че съм само задължение… отчаяна, че немога да нося щастие. А мъничката поричка и единствена по тялото ми която бликаше радост заглъхна в недоумение какво се случва.Толкова съм отчаяна, че ми иде да се закопая в чаршафите си, но немога да спя защото възглавничката ми е прекалено мокра, голяма работа имам 13 възглавници …. ВСИЧКИТЕ СА МОКРИ!!! Защо избра мен ??? а ? Как да не съм те виждала … виждам те всяка вечер в сънищата си, нямам право да се радвам, немога да обичам, и съм задължение…. Бършем мокрите си ръце с хавлиени кърпи, а насълзените си лица с възглавници.А когато възглавниците свършат … отчаянието става още по голямо. Давам ти всичко що съм ти го дала, и съм едно шибано незначително задължение! …. И сега когато, когато затворя очи те изгарят, и сега когато незнам какво да правя, сега ти пожелавам някой ден да имаш нужда от мен, но да не ме получиш. Сега ти го пожелавам. Пожелавам ти когато ми го кажеш, да кажа, че сега ще се напивам и с раздразнително да те попитам може ли да си говорим по-късно… и ако тогава когато няма кой друг да застане до теб. Ако аз съм единствената която те разбира и аз имам по важна работа от теб, тогава дано намериш решението което аз немога да намеря. Дано тогава, намериш някой който да те разбира, дано тогава намериш сили да намериш някой който те разбира. Аз нямам сили… няма пръсти, няма очи, няма устни, нямам кожа, нямам нервна система, нямам мигли, нямам съзнание … единственото което ми остана е една крехкост, която всичко наранява.В един момент когато най-много от всичко ти трябва разбиране,… имам нужда от теб по дяволите… нали едно от нещата което искаше да ми кажеш беше, че когато няма никой друг ще си само ти … уou wait and see,оne day your love will surely start,уou'll turn around,уou'll find when everyone departs, there's only me…. къде си?

..Коледа ...

Макар винаги да ми е било по-лесно да се изразявам на английски. Сега ще го направя на български, както ме помоли помниш ли? И с мои думи. Преди да се запозная с теб бях стигнала един период, от който тъкмо тогава уж се бях възстановила, но после бях почнала да страдам още повече. И както винаги гледах да не ми личи, тая х в себе си. И изведнъж ти дойде. Просто ей така, без да съм те викала. Без да показвам, че имам нужда от теб, без нищо. Преди да се запознаем, бях просто човек, който отдавна смяташе, че е обичал колкото му е било отредено и няма какво да обича повече. Човек , който е останал непълноценен. Човек който няма смисъл да е с някого до себе си тъй като винаги ще бъде наранен, защото просто съдбата така е отредила. Последната година тогава, не бях обичала никого, дори себе си. Бях на дъното на чувствата си. Всичко весело което беше около мен, беше една маска. И когато ти дойде направи тази маска истина, направи я част от мен, преобрази я в истина. А преди бях станала, човек който не искаше да вижда никого. Нищо не събуждаше емоцията ми. Нищо не ме вдъхновяваше. Нищо не ме амбицираше. Нямаше никаква радост, изненада, самота, отчаяние, движение. Просто всичко беше на едно място, в едно положение което просто чаках, да дойде време за да мога да направя така, че живота ми да протече нормално. Нали знаеш, мъж, къща, деца, работа. Вече не искам това, искам много повече. Искам да се смея… Преди живеех – без абсолютно никакви ценности. Един сериен убиец и една родилка бяха на еднакво ниво. Приемах ги еднакво. Не ме трогваше нито това, че той убива хора, нито това, че тя е родила… И още мисля все пак, че Чарлз Менсън е нормален. Ако познавах този човек – на дали би ме стреснало, че е колил хора. И ще го приемам като нормален човек. Такава съм. Тогава, преди. Когато бях сама, прекарвах времето си през дните и понякога нощите с Николай. И пак никакви чувства. Бях на крачка от много грешки. Просто за да видя ще ми пука ли. А така !! Почна песен за вдъхновение да пиша. Този ми страх да не оставам сама е, отвратителен. Но съм писала, вече…. Единственото което искам е любов и уют. Обожавам Коледа. Особено когато вали сняг. Разнася се аромат на курабишки ( курабийки). И е нощ прозорците са заскрежени. Единствено Коледа ме радваше преди. А накрая – накрая и нея ми отнеха. Предпоследните две Коледи ги прекарвах с насълзени очи на прозореца. Това се промени което ме радва. Последната Коледа беше горе долу нормална. Но точно Коледа винаги е сплотявала семейството ми. Въпреки, че баща ми изневеряваше на майка ми, и тя на него, всяка Коледа бяхме заедно, с тях и с семейството ми. Баба ми се пропи. Чичо ми се ожени. Вуйчо ми се върна на село. Майка ми почина. Баща ми се депресира. Аз, аз … мен всичко спря да ме трогва.А преди беше – беше различно. Събирахме се, вуйчо ми не се напиваше като свиня и не правеше скандали, чичо ми винаги ми е бил близък. Баща ми се прибираше при нас. Майка ми спираше да мисли за проблемите си, и за любовниците на баща ми. Баба ми не пишеше толкова много тогава и се усмихваше. А Дядо … дядо още не го бе стъпкал живота.С майка ми правехме коледни сладки и курабийки. Баба ми правеше пити и баница. И усмивките на лицата им толкова много ме радваха. За това мечтая тайно от тогава насам, за семейство и уют.Май семейството ми почна да се оформя. Уют …. Незнам … та – ето това исках да кажа… тогава когато имах това не ми се радвах… а сега го искам. Имам го от части и пак съм …incomplete… Искам сутрин… и Коледа …

Решение ...

Приятели, съжалявам, че ще ми се наложи така да ви го кажа. Ще се видим след месец, може би. Или незнам… но ще се видим пак. Просто имам нужда да открия себе си. Онова в себе си което търся. И ако това сте вие, пак ще съм с вас. Просто не се чувствам на мястото си при вас. И не само . Като цяло в Русе не се чувствам на мястото си. Ще се опитам да направя така, че по някакъв начин да заобичам този недъгав град. Може би ако направят повече телефонни кабини и шадравани …. Но с увеличаването на моловете и всичките тези глупости – все повече и повече намразвам това място. Другите хора на които държах тук – заминаха .. и направиха по – лесното и по – правилно решение. Но аз немога просто да си хвана пътя. Макар и много да ми се иска. И ще се опитам да намеря начин да събудя интереса си към този град. Или да намеря себе си в него – което ме песимистира( мда такава дума няма). До сега съм разбрала, доста малко от това което искам да знам за себе си. Имам време – ВЯРНО! Няма да отрека. Но искам да изживея живота си без да търся себе си. Много близки хора видях на скоро – които не съм виждала толкова отчаяни, че не са намерили себе си – макар и да се обиколили половината планета. Затова предпочитам да се опитам да го направя на 15, отколкото на 30. Предпочитам от сега да знам какво искам, отколкото когато имам нужда от него да го търся. Да ме е страх, че когато дойде време да имам огромна нужда от приятели и някой до себе си да ми се налага тогава да го търся. Предпочитам да го имам от сега, и да мога да посветя, част от живота си на него. Отколкото на една определена възраст – независимо каква е тя да ме обхване отчаяние … което хората да усещат в мен. Всичко което видях от вас в последните две седмици, не отблъсква. Отблъсква ме, че стоите захапали се и камо ли не се изяждате на пейката. Не ми харесват постоянните пиянски просъници на съзнанието – за Розе. Наркоманският кекс. Когато чуя „ Вера кога ще ядем кексчета.” В главата ми се пробуждат такива мисли за вас… не ме гложди с кого иска да спи оная вафла Стефка. Или дали Дидо е заминал. Дали Моника мяза на проститутка с тези смучки по вратът, дали е горда с това. Какво се е случило на лезбо-екскурзията в Турция. На Гошо колко му е дълъг пениса. Още по – малко ме гложди мисълта дали ще излизам или не. Дали в заведените продават алкохол на малолетни. За да обикалям целия град за да намеря такова заведение. Не бих седнала на Джони – само за да пия бира – защото е една пропаднала шибана дупка, в която се събират задръстени „батковци”, „метали”, „разбирачи”, „Лора”….видях неща които никога не съм вярвала, че някой от вас може да направи или да каже. Или да мисли толкова – childish. Но това си е лично мое мнение. Оставям клюките на заден план. На преден поставям празното пространство което смятам да запълня. Наистина май нараних един човек до толкова, че да си настрои телефона така, че да ми вдига веднага и дори да не вижда, че му звъня. Може би съм го наранила – незнам.


За Николай – честита!!! … ще ти се обадя за родения ден. Поздрави майка си и жена си от мен. Дано получиш колета… липсваш ми. Обичам те.

За Дидо – липсваш ми муцуни … ако имаш път към Русе, може да звъннеш за да видя теб и Тони. И на теб – честита, братовчедка… и честита тушовка. Сега чакаме само моята братовчедка да се роди. Ще напиша поустка по този повод. Обичам те.

За Пешо – знам, че четеш тук. Макар и да не си признаваш … липсваш ми. Надявам се в страната на Хамбургерите да ти е добре, и да си намерил това което търсеше … и ако си се намерил ти си най - щастливият човек който познаваш…Обичам те.

За Мария – Обичам те.никога не бих направила така, че ти или който и да е да се напушите. Под каквато и форма да е марихуаната. Независимо какво обещание съм ви дала, независимо от каквото и да е . Правила съм тази грешка и преди и няма да си позволя да я направя отново. Тази ми грешка ме е скарвала с толкова много хора …

За Иво – ако на дали четеш тук – но ти спадаш все още към групата ми приятели от училище. Не мога да те виждам толкова, често. И не искам. Но не искам и да правите някакви жертви заради това. Затова просто аз ще спра да излизам с вас. Много ми идвам. Нещата които говоря и мнението което даваш …

За Гошо – Мария не беше виновна за нищо. Мария … ако небеше Мария нямаше да има какво да разваля. Ако света и на трима ви винаги е толкова въртящ се около сексуалното когато се във връзка с някого никога не мисля, че ще се чувствате добре. Една връзка не се влия е от това което изпитваш ти …. А от това което изпитва другия и това колко ти пука за неговите чувства. Сега може да извикаш защо винаги развалящ всичко – защото сега аз го развалям. Добре. Чао. ( пиша тук и за тримата понеже съм сигурна, че Мария ще прочете какво съм писала за теб)

За Дани – Обичам те. Исках да се видим поне веднъж за да изясним всичко за да знам с какво впечатление да оставам. Но за сега съм останала с едно впечатление. И то май е най – доброто което мога да кажа … Явно си истински само когато сме само двамата. Тази част която аз вярвах, че си ти. Обръщам гръб на държанието ти пред другите хора. Помня само разговора ни в Sound Garden. Това беше последния ни истински разговор.

За хората които са от графата „ загубена кауза” – Маринела – обичах те бе момиче …. ;[

Ето я равносметката на хора на които държа макар и малко, или много. Хора които си спомням с добро …Боби ( брата на Маринела), Гогича, Конан ( един от първите ми познати метъли), Мария, Иво, Васко, Николай, Дани, Дани, Дидо, Пешо( моят си Пешо – не Пешо на Сас), Генов( Мария спри да гледаш така О.о), Габи – приятелката на Сашо. Дидка(моята пънк-рок принцеса от Плевен).Ники ( охраната на молен руж ). Сашо, Бранко, жената на Виктор – Краси. Люсиендър и Муна , Манчо, Коко( от даскало), Крисинка…. Държа и на Боби, макар някои хора от горе споменатите това да не им допада. – това са хората с което да излезем на кафе – незначи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО – да излезем да си съсипем нервите …. Макар и с тях понякога да е така …

За Криса – Крисо, ако четеш тук – Обичам те, липсваш ми, предпочитам 14 души от този клас да ги няма, но ти да си там. Предпочитам твоето мълчание от колко говора на всички.



….

Тропик на Рака ^^ - 2

„В Америка всеки човек живее с единствената мисъл да стане президент на САЩ.Всеки човек е потенциален президент. Тук е различно. Тук всеки човек еж потенциална нула.Ако станеш нещо или някой, това е случайност, чудо. Вероятността изобщо да напуснеш родното село е хиляда към едно. Вероятността да те осакатят или да ти извадят очите е хиляда към едно.Освен ако не настъпи чудо и те произведат генерал или контраадмирал.
Но именно защото шансовете за против теб, именно защото надеждата тук е толкова малка, животът тук е сладък.”

„Свят без надежда, н никакво отчаяние. Сякаш съм бил покръстен с нова вяра, като че ли всяка вечер отправям ежегодна десетдневна молива към Богородица Утешителка. Немога да си представя каква ще е ползата ако ме направят главен редактор на вестника или даже президент на САЩ. Аз съм в задънена улица – уютна и спокойна. „

Хенри Милър, „ Тропик на Рака”

Пирокинеза ( Pyrokenesis)

…намираме нещо в нищетата на нищото, което не сме търсили. Опознаваме го, харесваме го толкова много, че толкова време неможем да проумеем с какво сме го заслужили…. Мислите ни са насочени единствено към него – ден и нощ. Всяка свободна минута е за него. Всяка мисъл, всяко действие, всичко се върти около него, макар и то да не е до нас. Намерили сме го по средата на нищото, някъде далеч, или то е намерило нас. А нищото е толкова далеч, а нищетата му е толкова дълбоко заровена в него, че по случайност попадаме там и го намираме. Без д го знаем, без дори да го подозираме. Всяко действие – всяка цел е свързана с това нещо. Забравяме самите нас, забравяме всичко що някога ни е било цел, сега има нови цели. Същите, но насочени в друга посока. Рикуеста е един и същ а целта е друга. И е така защото имаме надеждата. Имаме време да се надяваме. Можем да си го позволим и го правим. Не се примиряваме – защо не спирам да говоря в множествено число – защото не се примирявам. Защото го искам. След случката мотивирала ме да напиша това, го искам още повече. Няма да се примиря, независимо какво мислят нашите. Мащехата ми която се изрази така – „ И аз няма да ти давам да се виждаш с него, не го харесвам.” . Идеше ми да и кажа – „ А аз харесвам ли те ??!”. Но май съм се научила да се сдържам. А не! – правя го за да мога да съм с нещото. Любезнича, държа се добре с семейството си. Напълно обсебена съм. Но има я и другата част от мен. Която май е в малък конфликт с другата част от него. Тя ми казва – „Голяма работа, малка си, млада си, имаш време. Без значение е за теб дали това ще се развие или не.”, и другата част от всеки човек – обществото, демосът, то казва – „ Е какво ти пука, нали няма да ти е последното гадже.” , но вътре в мен гложди една мисъл, гложди ме мисълта, че тази част от мен която се появи в горе споменатата случка казва, че аз искам да съм с този човек – независимо каква е цената за това….
….когато загубя нещо, времето не ме прави по силна, или ме лекува. Просто ме кара да търся нещото в нищо, без да осъзнаваме, че такова нещо се намира са веднъж… ( пиша това в единствено лице, много хора не биха били на моето мнение, не искам да им го налагам…)

Ahhh ...

To be easy for you and me I`ll write in English. I`m in the countryside witn ma grandmama, grandpapa, grab-grandmama and my uncle fom mother`s side, his friend Stoyan and the pussy-cat Myrko ^.^ . I met some ppl who I wanted to meet from a long time ago. I saw Krasy and Kitcho ^.^ I havent`t seen them from two years. I missed them so much. I writing in Engidh `cause there are only latin leters. Fuck !!! - my english speling. Ans so we went fo9r mushrooms today. Tasty ^.^(Абе халюцигенна гъба нема !!!) And so miss both Maria &Ivo, also Goshko and Nikolai, and my dearest SIMONNA O.o >>>>> Love ya all ^.^

Монолози за вагината ...

Мисля, че всеки трябва да напише своите „Монолози за вагината” … Аз не смятам, че тази дума трябва да се пише, или да започва с голяма буквичка. Не мисля, че и света трябва да се върти около вагина. Мразя вагина.Мразя женска полова система. Отвращава ме ….Какво вижда един мъж една вагина … розови с дупка ( а понички с розов сироп а понякога и топка косми ) Ще се старая да не съм вулгарна. Или цинична …. Но това е една вагина … какво виждат хората нея .
Май започнах с монолога прекалено рано. Вагината е дупка – е ако нямаше вагина нямаше да можем да се размножаваме, да но щеше да има друг начин … Сигурно с гълтане – знам ли. Единственото хубаво нещо на вагината е нищото. Точно – нищото …. Там няма нищо толкова интересно, нищо което може да те плени… Това сигурно е и в зависимост до колко се подържа един човек, грешка – една жена. Жените са говеда – точно заради вагините си. Правят ги н говеда точно заради вагините им … и докато си мислят, че въртят всички мъже на пръста си в същият момент за просто едни самотни курви търсещи секс за една нощ. Бих дала примери, но непиша това с тази цел.

Иълллл!! (възклицание). Миризми и ужаси. И ако за една жена вагината и е толкова специална защо се държи с нея сякаш и е най-големия враг. Защото според мен една жена може да е интересна не само с вагината си. А може да впечатлява и с други неща. Немога да разбера – как може момиче да ходи 4 дни с едни и същи прашки. Докато е в цикъл, с бял панталон и на всичкото отгоре – аууу гъбички. Бялото течение се появява при жени който имат някакви вагинални болести. Затова когато имаш гъбички – имаш бяло течение ( а самото бяло течение Изи не е гъбички). Аз си признавам – имала съм такова – бяха ми възпалени яйчниците. Но има разлика м/у възпалени яйчници и гъбички.. гъбичките се получават от нечистоплътност. И така ако смърдите на пор, отидете на гИнеколог…Можеш да превличаш мъжете с каквото и да е, но не мисля, че вагината би съблазнила някой … Хеййй, ей ти там – Да ти – Виж ми вагината…. Ама докато си там донеси си и презерватив … Всички които са ви гледали вагината л иса спали с вас … осен гинекологът ви !?! И психологът ви който в видял вашата психична вагина. Глупости !! Тц-Тц вагината си е вагина - отвратителна вагина. Като пичка както викат в моето село ( Русе) ще си призная, че моята вагина са я виждали дозина хора и горе-долу съм спал само с един от тях.(Не не е гинекологът - знам, че ви се иска ) ( Вагината обича клюки!!)

Аз обичам само моята си вагина. Защото само за нея мога да съм сигурна как е подържана. Мисля да си татуирам на триъгълника НЕ ПИПАЙ КУЧКО, ИМАШ СИ СВОЯ!!! Лезбийкиии – пфф позор за вагината … И така от хомо-обществото и в двата пола вагината е загърбена. Само моята вагина според мен , може да е влажна, топла, мекичка – защото си е моя. МОЯ !! Не на баба Славка! Не на чичо Елза Парини! МОЯ!! МОЯ… и не искам друга. Искала съм да съм гей, но не харесвам жени. Не искам друга вагина. Не съм помирисвала друга вагина и неискам. Не искам друга вагина. Чиято и да е вагина. Не искам да докосвам друга вагина. Само и единствено моята. Защото си е МОЯ и си я обичам. Защото си я поддържам . Не смиля, че някой може да обича вагината си като се прави, че не я забелязва ..

Вагината е нещо лично. Може би когато ме дефлорират, ,вече няма да си я обичам. Харесва ми да съм девственица. Казах, че няма кого да обичам едно време –е има кой – вагината си. Убедена съм че след като някой ме изчука, няма да си я обичам толкова. Или ще остана винаги такава каквато съм сега. Затова си ми е добре като девственица – вагината ми си е само моя …

Утре заминавам на село =)

бански пуснат тук специално за Жуве ^.^ )

K’во село бълнувам и аз, сега то е курорт, но когато бях малка ми беше село. Цели 10, 15 дни ще ставам рано, ще ям полезна храна и ще бягам сутрин. Кого лъжа. Все пак си купих бански не анцуг. Ще ставам и веднага ще ходя на басейн, вечер ще излизам с хора с които не съм излизала от векове. А да и мечтата ми е до ходя за гъби, много обичам и трябва да навия вуйчо си. Та в банския си като си сложа блондинската усмивчица, на добро дете и мязам на малката офцааа ...

O, за пръв път от много време ..

O, за пръв път от много време гледах небето и съзерцавах звездите.Наистина, сякаш не ми се бе случвало от месеци, дори може би година. гледах ги и небето беше толкова ясно. Точно като на село. Нито едно облаче не препречваше сиянието им.
Хората виждат на небето странни съчетания от звезди или по скоро, съвкупност от звезди като някакви съвсем прости рисунки. Аз виждам неща, крави, видни звезди, дървета, лица и имена. Видях моята си звезда, и естествено адски много време ми отне да я намеря ... Пожелах си нещо ...

Red Hot Chilli Peppers - Otherside

Chorus: How long how long will I slide
Separate my side I don’t
I don’t believe it’s bad
Slit my throat
It’s all I ever

I heard your voice through a photograph
I thought it up it brought up the past
Once you know you can never go back
I’ve got to take it on the otherside

Centuries are what it meant to me
A cemetery where I marry the sea
Stranger things could never change my mind
I’ve got to take it on the otherside
Take it on the otherside
Take it on
Take it on

Chorus

Pour my life into a paper cup
The ashtray’s full and I’m spillin’ my guts
She wants to know am I still a slut
I’ve got to take it on the otherside

Scarlet starlet and she’s in my bed
A candidate for my soul mate bled
Push the trigger and pull the thread
I’ve got to take it on the otherside
Take it on the otherside
Take it on
Take it on

Chorus

Turn me on take me for a hard ride
Burn me out leave me on the otherside
I yell and tell it that It’s not my friend
I tear it down I tear it down
And then it’s born again

Chorus

How long
I don’t believe it’s bad
Slit my throat
It’s all I ever

Така- искам днешната ми публикация да започне така. И ако знаете песента да си я припявате като фон. За мен в момента не е като фон, ами по скоро като удряне с чук по главата ми, докато си спомням неща, които ме карат да плача от странна смесица от спомен, радост, болка,аромат на листа покапани от розата и тишина. Всеки път когато помисля да седна да пиша нещо, сълзите ми се пълнят с очи… очите на хора които са ми нужни. Нали всеки има нужда от някого. Сега аз имам нуждата от някого, но единственото което ми остава да направя е да си спомням и с болка да притъпявам болката. Най-големият страх в живота ми е да не остана сама. Защото тогава страхът става по силен. От малка ме е страх да не остана сама. Не съм прекарвала повече от два месеца така. Без да има кого да гушна за да мога да забравя, че ме боли. И сега имам кой да гушна , дори ако можех да го гушна нямаше да ме боли.Но не е до мен и немога да го гушна … Толкова държа на истинските прегръдки. А сега няма кой да ме гушне. На най-добрите си приятели съм го забранила. Николай … Николай винаги е бил до мен.Когато е нямало кой да ме гушне. Николай ме успокоява само щом чуя гласа му. Но аз не обичам Николай. Сега имам Боби – която ме радва, прави ме щастлива, причина е да се усмихна щом се събуждам. Съществува този страх в мен, че ще остана сама, и липсата на доверие съществува. Но имам причина да не се доверявам, особено след последните обещания давани от хората. Ако остана сама сигурно ще откача. Е и Септември ще дойде. Ще изчакам и ще разбера. А до тогава ще се надявам да не се самонараня отново. Ще се надявам тези три години които смятам да изгубя да не са загуба на време. Просто ще живея с мисълта, че обичам някого много далеч от мен.
Може да се повтарям като го казвам. Просто искам да го разбере. Че имам нужда от него….

Смърт

Живот наричаха го те, живот живели и крале, живот живян, живеещ се дори в кръвта ми щом умра ще се стопи. Живеем живота който много са живели без дори да са го осъзнали. Живот дори в кръвта ни тлее в зависимост кой колко ще живее. Животът божи дар е знаем, живота да, а за смъртта на хаем, а щом не хаем хора ли сме ний, щом всеки жив е отделим минути ценни, за плановете за смъртта безвредни. Милиони скитат по света, и чакат своята съдба и в чакане животът им минава, и без да чака заминава. Животът свършва всеки ден, в зависимост кога си ти роден, или каква ти е съдбата която мила ти е на душата. Живот отнема се на бързо, животът свършва много бързо, и заради нечия съдба страда човешката душа. Всеки страда щом човек умира, но малцина страдат щом умира ден. Без да хаят че щом деня умря, по- малко умират и самите те. Животът труден е, изисква много. Изисква но недава много, или поне така го чувства човешкото сърце което без него ще умре. Малка час от живите до днес, на живота си отдават чест. А в живот където всички мислят колко им е зле, може ли на някого изовщо да му е добре. И на всеки що не му харесва живота който е живял, или живее, аз мога само да му кажа, че в своите ръце той сам го владее ....

07.11.08

Мили Грошеее...

Мили Гроша. Здравей. Как си? Аз както винаги цял ден се излежавам и излязох за час два. Снощи бях с твоите любимци Николай и Дидо. Те са добре. Как е жена ти? А детето? Много ми липсваш, мечтая пак да посетиш нашата китна държава. И на персонала им липсваш. Ресторанта западна откакто те няма, и няма много клиенти. Новият готвач е странен. Плаши ме. Но не повече от теб, естествено. Пилето по ирландски вече никога няма да е същото. Но винаги ще пазя спомена за аромата на твоето пиле по ирландски. Бирата ни все още е гадна а водка Горелка – легална все още не съществува в нашата прекрасна държава. Новите бармани стават, но след френският селянин, никой неможе да крещи на сервитьорките. Липсваш ми, надявам се да размислиш и да убедиш жена си да се премести в България. Без теб няма причина да ходя в ресторанта вече…

…с много искрена любов


Вера

( ще се опитам да преведа максимално добре макар и да съм зле с руския )


Уважаемые Гроша. Здравствуйте. Как дела? Я весь день, и пошли на час или два. Прошлой ночью я был с друзьями и Николай Даниил. Они являются хорошими. Как ваша жена? А ребенок? Я скучаю по тебе, я мечтал посетить наш прекрасный страны. И им не хватает персонала. Ресторан запад, поскольку они будут, и не так много клиентов. Новый шеф-повар является странным. Пугает меня. Но не более, вам, конечно. Ирландское уже курица никогда не будет прежней. Я всегда буду хранить память о запах курицы на ирландском языке. Наше пиво по-прежнему в среднем водки горелкам правовых еще не существует в нашей прекрасной стране. Стать новым бармена, но после того, как французы крестьянин, никто nemozhe к кричала официантка. Я скучаю по тебе, я надеюсь, что вы видите и убедить мою жену, чтобы перейти к Болгарии. Без вас нет никаких оснований идти в ресторан.

...mit viel Liebe. - Вера